Независимостта на България и фактите, които не бива да забравяме

Не е нужно да си специалист по българска история, за да познаваш събитията, които са ни направили това, което сме сега

  • 22.09.2017
  • от Десислава Тимчева

Знаете ли, че когато напишете в Гугъл Денят на независимостта, първите резултати, които ви излизат, са свързани с едноименния американски филм, който по странен начин препраща към независимостта на Щатите? Чичко Гугъл разчита, че средностатистическият българин знае всичко за всеки празник, свързан с новата българска история, и не се нуждае от напомняне, камо ли от сверяване на знанията с помощта на модерната технология.

За жалост в съвременния ни свят асоциацията с празника са почивните дни и възможността да избягаме някъде из Гърция за последно, преди есента да ни стъпи на гушите и да ни удави в дъждове.

Да си призная, и аз не съм пример за подражание. И на мен ми липсват някои факти от историята.  Затова пък правя всичко възможно ежегодно да запълвам дупките в познанията си, за които, ако внушителният ми учител по история от гимназията знаеше, сигурно щеше да се разстрои неимоверно.

Не е нужно да си бакалавър по история, за да знаеш елементарни неща, свързани с датата 22 септември, и да не я свързваш само с изпразнените софийски улици и километричните задръствания на изходите на големите градове. Не е нужно и да си бил голям отличник в училище, а просто да се интересуваш от фактите, които са ни направили такива, каквито сме сега. Очертали са границите на нашата територия и са ни вменили чувство за величие, поне по отношение на миналото. Ето и няколко факта, които всеки българин трябва да знае, за да поддържа това чувство на принадлежност към родината.

След Берлинския договор, подписан през 1878 година, се оказваме страшно прецакани. Това го знае всеки тийнейджър на минимум 15-годишна възраст. Не само че голяма част от територията ни е отнета, а и се оказваме васално княжество на Османската империя. Тоест все още сме зависими от нея. Не сме равноправна държава на картата на Европа, не можем да осъществяваме международни контакти и развитието на земеделието ни е затруднено.

В навечерието на 22 септември 1908 година цялото правителство заедно с Фердинанд | тръгват с влак от Русе към Търново. По пътя правят почивка на гара Две могили, където премиерът Александър Малинов написва текста на Манифеста, който ще обяви България за независима държава. Под него се подписват всички министри от кабинета, както и българският княз. Днес на гара Две могили има историческа плоча, която почита онази вечер.

Манифестът е прочетен на 22 септември 1908 година в църквата „Св. Четиридесет мъченици“ в Търново. Така Независимостта на България е обявена тържествено, а княз Фердинанд приема титлата цар.

През април 1909 година Великите сили и Османската империя признават Независимостта на България. Така държавата ни се превръща в пълноправна на другите страни и международният й авторитет се издига.

По време на комунистическия режим празникът не се е отбелязвал, защото е бил считан за фашистки. Честванията са подновени през 1998 година, като това прави Деня на независимостта един от най-младите празници в новата ни история.

С годините се наслушах на спорове между историци по въпроса, кой е истинският български национален празник. Може би ще се съглася с тези, които подкрепят датата 22 септември, защото това е краят на изтощителните битки за извоюване на позиция сред останалите европейски държави. Това е моментът, в който действителност сме се освободили от Османската империя. Но от друга страна националният празник е този, който има способността да ни обедини, така че да използваме по-често местоимението ни или нас, отколкото аз или ми.

Съществува дебатът за фалшивия патриотизъм, който се разгорява в душите ни единствено по празниците, но ми се сгрява сърцето, като видя някое знаменце да се вее от прозорец на столична панелка. В духа на това, че живеем в независима държава, трябва да приемем, че всеки е свободен да чества празника, както намери за добре. Някой може да е на плажа с коктейл в ръка и да вдига наздравица за великите ни предшественици. Друг може да посети Велико Търново и да се наслади на светлинното шоу над Царевец. И само се надявам, че притежателят на онова знаме, което се вее от съседния блок, истински вярва в съвременния патриотизъм, защото и сам воинът е воин и не съществува такова нещо като предварително обречена кауза.

Скъпи сънародници, радвайте се на почивните дни, на възможността да избягате за малко от всекидневието си, но винаги знайте къде се връщате – в родината си. И ще завърша този материал с цитат от Манифеста, провъзгласил Независимостта на България:

Да живее свободна и независима България!
Да живее Българският народ! 

Този град не е за сбогуване.