Съсредоточаване (не)възможно

Достъпното лекарството е едно – много добри слушалки и хубава музика

  • 21.09.2017
  • от Хлоразиновото лелче

Експеримент – заставаме неподвижно, харесваме си точка на стената и я гледаме максимално дълго време. Нека само тя да съществува, мислим само за нея. Трудно ли е? Много. Може да опитаме нещо по-лесно – разходка. Докато краката ни служат вярно, повтаряме „Искам вкусен сандвич“ максимално дълго време. Трудно ли е? Трудно е. Най-малкото разсейване счупва всичко. Защо е трудно?

Има няколко основни проблема пред умението да се съсредоточим, всички са свързани с мозъка.

Мозъкът не обича скуката. Мрази я и ще направи всичко възможно, за да го демонстрира. В общия случай разполагаме с до 40 минути насилен фокус и съсредоточаване. След тях мозъкът има нужда от нещо ново, нещо, което да го разсее. Противно на повечето твърдения разсейването не е нещо лошо – напротив, това е нещо изключително полезно, стига да го използваме в наш интерес. Има причини защо в училище часът е от 40 минути и междучасията от 10. Има и причини, поради които залата спира да слуша монотонния глас на скучния лектор, който в продължение на час и нещо декламира с глас, достоен за радио „Депресия сега“. 40 минути съсредоточване, 10 минути разсейване. Мозъкът така или иначе ще вземе последните.

Мозъкът обича да се смее. Много. Като бебета покрай рев и отделяне сме се счупвали от хилене и смях. Живи хора, които не обичат да се смеят, няма. Смехът е причина да си спомняме едни събития или хора по-ясно от други. Смехът е причината да помним онази лекция, когато преподавателят спира с декламирането и пуска сексистка шега за връзката между нечие липсващо деколте, времето навън и пневмонията. Искаме ли съсредоточаване, трябва да забавляваме мозъка. С усмивка и смях винаги е по-лесно.

Мозъкът е детектив. Задушеният карфиол в главата ни съществува, за да решава загадки и проблеми, да постига цели. Ако искаме да станем лещи за лазерния фокус – без цели няма как. Постижими и конкретни цели – за деня, за седмицата, за живота. Целите са важни, защото дават яснота и конкретика на желанията  – какво искаме и как да го постигнем.

Мозъкът си пада по знанието, но обича осъзнаването. Осъзнаването е моментът на решение, моментът, в който виждаме как парчетата от пъзела се нареждат и картината изниква. За да има повече такива моменти, е нужно съсредоточаване, фокусиране върху едно нещо и качествена почивка. Коя почивка е качествена?

Всяка, която ни позволява да презаредим истински, всяка, която ни липсва още преди да е свършила. Пример за такава почивка е качественото и редовно наспиване.

Мозъкът е лаком. Видът на мозъка обяснява защо еволюцията е решила да го прибере в черепа, а не да го развява под звездите. Мозъкът не се вълнува от фигурата си, вълнува се от енергия. Закуската е важна, много лекото хапване преди сън – също. Можем и без закуска, но ако искаме той да ни служи, следва да го храним качествено и добре. Без енергия фокусът и съсредоточаването няма да изпълзят от леглото.

Мозъкът е суетен. Пада си по награди – малки и големи. Понякога сам успява да се награди чрез удоволствието от добре свършена работа, понякога иска ние да го награждаваме. Наградите са изключително важни, формират позитивната връзка проблем-съсредоточаване-решение-шоколадче, а шоколадчето освен сърца печели и фокус. Особено с малко уиски.

Мозъкът не обича да е изнервен. Изнервеният мозък ще направи всичко възможно, за да не се съсредоточи. Причините за изнервяне са безброй, достъпното лекарството е едно – много добри слушалки и хубава музика. Негативни странични ефекти – няма. 

А от днед до 23-ти септември можеш да се съсредоточиш в тези пет събития с бирена пяна.