Дай му малко спейс

Дали прибързваш в началото на нова връзка и в резултат на което задушаваш човека до теб?

  • 19.09.2017
  • от Ивон
  • снимки: Stacey Krolow

Може би и ти като мен си се чудиш какъв е смисълът на живота и каква е твоята мисия в него. Навярно максималният брой заключения по темата е да срещнеш някого, с когото да изживееш най-великия романс, да се ожените и да създадете нов живот. Оставям настрана размишленията за мисията на човека, тъй като моето мнение леко се различава, но какво се случва, ако срещнеш някой, който след третата среща започва да се замисля върху вашето бъдеще заедно. Не че има лошо, но  е малко плашещо след седмица да ти каже, че те обича, и да започне да те убеждава да разгледате малко пръстени.

Сигурно ти се е случвало да се натъкнеш неведнъж на мимовете с overly attached girlfriend и прочитайки например „Проверих в Гугъл, че разстоянието от работата ти до вкъщи е 8 минути, а ти се прибираш след 10, коя е тя?“, навярно ти става смешно, но какво се случва, ако в действителност го чуеш или изречеш.

Какво всъщност е обвързването? То не е просто статус във фейсбук, а и много хора го избягват, тъй като са убедени, че етапът от живота им, в който се намират, си е просто перфектен и нямат нужда от някого, заради когото да променят това.

Но се появява НЯКОЙ и искаш или не, правиш първата стъпка към пътешествието от 1000 мили. Не съм Наталия Кобилкина и точно поради тази причина ще споделя някои неща, за да не се чудиш после „Къде сбърках?“.

След като започнеш връзка, мислейки, че ще изградиш взаимоотношения бавно и постепенно, изведнъж се оказва, че натискаш газта прекалено много. Тъй като биологичният часовник започва да тиктака или просто след много неуспешни връзки бързаш да се обвържеш и искаш всичко да се случи наведнъж, защото половината ти приятели вече са семейни, а другата половина с деца. Да, обаче от бързането нищо няма да излезе.Ето че започна връзка и половинката ти е най-страхотният човек. Именно поради тази причина не бързай да го представиш на родата на третата среща (айде на приятелите може).

В стремеж нещата да се задълбочат неусетно започваш да звъниш много често, ама прекалено много пъти на ден и ако на въпроса „Какво правиш?“ не чуеш отговора „Мисля си за теб“, получаваш паник атаки.

След което въображението ти се залавя за работа и милиони сценарии преминават на лента в главата ти. Тогава започва процесът по съвместно съжителство. Дори да не е обсъждано, поетапно започваш с четката за зъби, козметиката, тук една тениска, там един панталон, малко бельо и идвам само за два дни се превръща в седмица, месец. Добре, приемаш, че няма нищо прибързано в това. Но след като всяка минута без теб е като вечност (а то е просто в набора от клишета в началото), не те бърка да го приемеш буквално и планираш всички срещи и всяко излизане със задължителното присъствие на the one. Но покрай всичко останало ти забрави да питаш дали въобще иска навсякъде да го възприемат като твой аксесоар. А да му мисли само ако реши да отиде някъде без теб. Тогава настъпва апокалипсис, какъвто дори и маите не са били способни да предскажат.

Нали помниш лайтмотива на „Как да разкараш гаджето за десет дни“? Еми като е да, защо се държиш по същия начин, щом искаш да изградиш бъдеще с човека?

Всеки иска и търси свободата и заради нея дори съществува страхът от обвързване.

И не помагаш, когато започваш да обсебваш минутите, които следва да бъдат посветени на личностното развитие на другия, негово хоби или просто да поседне, без да мисли за нещо, наслаждавайки се на едно питие след работа. Личното пространство е нещо безценно и много важно за това да се усъвършенстваш като човек или просто да прекараш малко време насаме със себе си. Това, че отива на фитнес и не те взема, не означава, че там има някоя. Човекът просто иска да тренира и не му трябва разсейване от заниманията с въпроси „Този уред за какво е? Сега какво да правя? Кога ще си тръгваме? Хайде да си ходим“ и т.н.

Много успешни връзки се основават на взаимно доверие и уважение освен на любов. Разбирам , че когато хлътнеш, искаш да си постоянно  с този човек, но ако 24/7 си с него и не му оставяш време за нищо друго, не е изключено да започне сам да си го търси.

Повярвай, така е много по-зле. Не е лошо от време на време да преглътнеш егото си и да се пребориш с ревността (за която нямаш повод) и да оставиш възлюбения да посвети малко от времето СИ на себе си. Защото именно животът на всеки е негов личен и е напълно достатъчно, че някой е посветил част от живота си и времето си да бъде с теб. Не опитвай да отнемеш нещо, което е лично негово. Ако ти кажа да се поставиш на негово място, на теб може да не ти пречи 24/7 цялото внимание да е върху теб, но истината  е, че ако нямаш глътка въздух за себе си, ще забравиш кой си. Както не е здравословно да ядеш само  шоколад, защото в един момент всичката тази захар ще започне да нагарча, така и не е здравословно да задушаваш някого. Щом е с теб, значи е с теб (две бележки: първо – звуча като Божинката, второ – макар, че има и друг вид хора, които не мислят така, но с тях изобщо няма смисъл да се събираш). Така че, ако току-що започваш връзка, не бързай (отнася се и за двата пола). Остави нещата просто да се случват и може да се изненадаш от тяхното развитие. Не е нужно да пилиш, че искаш сватба. Когато дойде моментът, ще се изненадаш още повече. Позволи си да се наслаждаваш на живота и връзката си без напрежение. Ето аз например наскоро приключих една насилствена връзка и сега съм със следващата жертва... шегувам се.

Но следващия път, в който половинката ти излезе, не откачай, не помниш ли, че се скарахте кой да отиде до магазина.

ТЯ СИ ТРЪГВА, НО ТИ НЕ(ЗН)ХАЕШ