The mountains are calling and I must go: Витоша

Спокойствие и единение с природата

  • 17.09.2017
  • от Христиана Демирева

Планината, която всеки ден виждаш от улиците на София, от едноименния булевард, от работното място или от къщи, не е само за гледане!

Ако решиш да я опознаеш, ще откриеш, че Витоша може да ти предложи много повече от просто бягство от градската джунгла, за което така мечтаеш понякога. Може да ти предложи намиране. На самия себе си; на любовта към природата, която всеки у нас таи някъде дълбоко; на искрата, която се превръща в огън.

Малко от нас знаят, че Витоша е първият природен парк не само у нас, а и на Балканите. През 1936 г. под влияние на Съюза за защита на природата планината е обявена за природен парк.

Още тогава автори като Яворов и Алеко Константинов са открили любовта си към планината и са оставили след себе си безброй маршрути, които остават винаги добре отъпкани и незабравени; литературни творби и любими фрази – „Опознай родината, за да я обикнеш!“.

Лежейки на Яворова поляна, можеш да почувстваш в тишината интимността, която Яворов е таял по Мина, носена в аромата на горските цветя, звънтяща в песента на птиците, запечатана в столетниците. Изкачвайки се високо по стръмните пътеки, заразяваш се с енергията, която Щастливеца е оставил на тези след него, пожелали да последват порива на вятъра, отвеждащ ги до върха.

Пътеките на Витоша са най-разнообразни – широки и пренаселени, тесни и безлюдни, полегати или стръмни; водят все по-навътре в планината (или в себе си) или извеждат на ръба, откъдето парапланеристи скачат без страх в бездната надолу (или се гмуркат дълбоко в себе си), пленени от магията на адреналина и безтегловността.

И стоейки там на някоя поляна, на върха, на ръба на скала или до ромолящо поточе, гледайки симбиозата между хора и природа, които другаде биха били амалгама, мислиш си: „Това е щастие!“.

Има едно нещо, което другаде не може да изпиташ или поне не по начина, по който го чувстваш в планината – спокойствие. Спокойствие и единение с природата.

Хора почти няма – оставаш сам с планината – най-добрата проверка дали наистина си пасвате.

Aко пък усамотението не е това, което търсиш, планината може да те заведе и до места (Боянски водопад, Златните мостове, х. „Алеко“), които са толкова често посещавани, че винаги е пълно с хора, понякога толкова много, че сякаш си на „Витош(к)а“.

Гледките, които разкрива Витоша, са неописуеми – от една страна виждаш София, жужаща като кошер; от другата – върховете на Рила, които сякаш крепят небето, докато ти се изкачваш все нагоре и нагоре към някаква цел, която изглежда така далечна, че когато я достигнеш, все едно си открил оазис в пустиня.

Витоша е една врата, която винаги стои отворена, за да избягаш или да намериш себе си; за да си починеш или да се изпотиш, за да се влюбиш и никога да не я затвориш след себе си.

Магията се случва само когато има взаимност, защото планината не е по вкуса на всеки, но ако усещаш, гледайки Витоша, че поривът да тръгнеш се засилва, не се противи, а хващай раницата! Витоша е отправна точка на всеки бъдещ планинар и мястото, където прекараното време никога не е загубено.

Още информация може да откриеш на сайта на природния парк.

Тишина, чистота и спокойствие, можеш да намериш и тук.