Летящите хора и земното притегляне

Облаци, вино в пластмасови чаши и равносметки

  • 10.09.2017
  • от Деница Йотова

Моля да закопчаете предпазните колани, да изправите масичките и да вдигнете сенниците на прозорците! Употребата на мобилни телефони и пушенето на борда на самолета са строго забранени! Така започва и завършва всеки полет, а какво се случва по средата?

Някъде там между излитането и кацането, между летенето и стоенето в тясната седалка, между спасителната жилетка и каталога с луксозни предмети се срещат световете ни и се учат да живеят заедно. И без значение дали седиш на място 1А или на 26F, ако нещо се случи със самолета, обща е съдбата ви.

Какво толкова прави с нас летенето, което земното притегляне не може? Кога една пластмасова чаша вино, малко прозорче синева и най-обикновеното ни присъствие, необезпокоявано от известия, съобщения и каквито и да било външни нахлувания, може да ни се стори така приятно? Или пък не?

Винаги съм обичала летенето, пътуването, неизвестното, безкрайното космично синьо... Там на хиляди метри над земята можеш наистина да спреш за малко насред бурята от мисли в главата си и да видиш живота си отстрани дори за малко. Можеш да срещнеш приятен събеседник, любовта на живота си или просто себе си. Можеш да мечтаеш, да плачеш за това, което си оставил, или да чакаш с нетърпение това, което те очаква долу. Но сега си горе… на хиляди метри над земята, над работата си, над ежедневието, над живота си… И въпреки че сигурно си летял много пъти и това вече отдавна е нещо тривиално и масово, все още има нещо изключително в цялото преживяване.

Летенето със самолет е като кратка пауза между две реалности, като няколко часа за пренастройка на друга честота, като медитация, като откъсване от всичко. Това е онзи промеждутък безвремие между паралелно протичащи времена, чиято връзка си ти самият.

Гражданската авиация се развива с толкова бързи темпове, че през изминалата 2016 г. близо 3,7 милиарда пътници са летели със самолет по данни на Световната банка. Едва ли са останали много места на земята, откъдето можем дълго да гледаме в небето, без да премине поне един самолет. Като деца се радвахме, скачахме и крещяхме разни “броилки” след всеки минал самолет. Сега децата няма как да се вълнуват толкова от “самолет номер пет”, понеже е на всеки пет минути. Но за нашето поколение самолетите завинаги си остават специални. А и летенето си е летене… било то и с нискотарифен полет, наподобяващ междуградски автобус или чакане на опашка в супермаркет. Стига само да си припомним малкия, но значителен детайл, че всъщност сме в небето… и летенето със самолет е едно малко чудо.

“Живеем на синя планета, която обикаля около огнена топка до луна, която движи морето, а вие не вярвате в чудеса?”, из интернет.

Полет след полет, залез след залез... летим.

Полет по никое време.