Приказка за едно дърво

Обезлесяването е една от най-вредните човешки дейности за планетата

  • 28.08.2017
  • от Любомила Йорданова

Имало едно време едно дърво, точно като всички останали дървета. То било все още само на малки бебета семена. Точно както когато ние сме се родили, голи (и сбръчкани).

Семето дошло навреме и започнало живота си достатъчно далеч от своята майка. Препятствията по пътя се оказали повече от очакваното. Заплашителни полети на чудесния Spatuletail (КСО). Гладни капибари. Нужда от свежа почва. Липса на късно замръзване. Малкото бебе семе преминало успешно тестове на природата и вече можело  да се превърне в едно дърво. Макар и младо. 

През първите години младото дърво често се вкопчвало в живота на едно-единствено листо. Гората се плашила, когато неопитният младеж почти загивал по време на сушата.

Дърветата са крехки и дивата природа можела да бъде лоша към слабите.

Проблемните тийнейджърски времена дошли за дървото. Пъпки по цялото лице, прилив на растеж, но все още тънък като пръчка. Той сънувал срещата с големите бури и легиони от скакалци, но гората била наясно, че той няма да доживее до сутринта, ако срещне тези препятствия. Поне не и на този етап. Той се нуждаел от по-добра основа и по-силни клони, за да се изправи пред трудностите на истинския живот на дърветата.

В ден, в който имало и дъжд, и слънце, дървото разбрало, че е станало възрастен гражданин на гората. Той имал кръгла шапка от гъсти листа, дъх на хлорофил, силни крайници. С течение на времето, животните дошли да живеят с него, доставяйки му важни хранителни вещества, но също така и някои сериозни главоболия. Доста от проблемите идвали от някои от старите наематели като например Уди, който кълвял от сутрин до вечер, или лозата, която не спирала да се разпростира в основата на дънера му. Понякога облаците изглеждали по-бели от другата страна на реката. Но в качеството си на ключов вид, в Съвета по сигурността на горите той имал отговорност към тези земи.

Когато времената ставали трудни, всички обитатели на гората се приближавали близо до него. Някои за подслон, някои за храна, други за мъдрост като един плешив примат, който седял под клоните и седем дни по-късно бил готов да покаже ново лице пред света. 

Следващият етап бил старостта. Красивите листата на върха му си тръгвали все по-бързо, когато дойдела есента, и той пропускал все повече и повече слънчеви лъчи. Листата му, дълго зелени и устойчиви на атмосферни влияния, сега били главна гощавка на неговия стар враг Гъсеницата. Дървото не се суетяло все пак – той правел това, за което е дошъл на този свят. 

След много мразовита зима, лятна жега, оживените извори и червена есен един ден дървото не се събудило от съня си. Тази година нито едно врабче не решило да се загнезди в клоните му. Нито една нова клонка не покълнала от последните му оживени крайници. Дървото дишало своята последна частица CO2.

Но това не било краят на историята за дървото. В природата смъртта била просто следващият етап.

След известно време всякакви видове дошли да използват това, което било останало от него. Цяла колония от мравки се установила в сърцето на мъртвия дънер, бръшлян скоро го покрил със своите пищни зелени листа. Имало дори семейство лисици, които изкопали толкова уютно леговището цяло лято, че забравили да се събудят и пропуснали цялата пролет.

Моралът на тази история е, че няма нищо загубено в природата. Независимо дали сте бебе паяк или хилядолетна секвоя, винаги ще има някой, който с удоволствие ще ви превърне в друго живо същество, без да остави следа. 

Дървета са от видовете, които разбират времето по различен начин от останалите. Животът на едно животно е много чест, но и кратък. Често този на дървото продължава векове. Това прави горската екосистема най-стабилната и по този начин най-богатата в цялата природа. Това значи, че обезлесяването е една от най-вредните човешки дейности за планетата.

Представете си, че когато засаждате едно семе, вие създавате нов свят за животни и растения! Какво става, ако засадите повече от едно? Вие създавате цяла слънчева система!

... На която може да се насладиш например на 1500 метра надморска височина, когато жегата долу е толкова непоносима.