Приятелите, които си отидоха и освободиха място за нови, по-истински от тях

Причина някой да остане в миналото ти винаги има. Не бъди злопаметен, но не я забравяй.

  • 29.07.2017
  • от Пам Велидис

В приятелството няма лимит. Лимитът се появява, когато повече не си приятел, и тогава трябва да си достатъчно добър човек, за да не ставаш фалшив с онзи, с когото сте поделяли стотици тайни, моменти, грешки и последното залъче, както се казва.

След като ме предаде зловещо, една от най-близките ми приятелки ми каза, че ако някога все пак ѝ простя, колкото и време да е минало, в нея отново ще открия приятел. Звучеше ми прекалено лицемерно, защото аз бях тази, която остана лоялна до края, но някак я разбирах. Знаех, че няма да последват повече стрели и нови рани между нас. Всичко приключва - и хубавото, и лошото.

Зададеш ли си въпроса: „Приятели ли сме още?“, значи нещо много сериозно не е наред в отношенията ви с този човек, който буди съмнението ти, постепенно започвате да премълчавате един пред друг, а рано или късно се оказва, че останалите знаят повече за теб от него, отколкото той ти е казал на теб в очите.

Бъди истински с някого без маски, преструвки и превземки или си продавай фейк номерата на някой друг, който ще ги търпи.

Има доста хора, които търпят, защото преглъщат недостатъците на близък, вярвайки,че с компромиси ще му помогнат да изчисти вредните си навици, проявявани към ценни хора. Нещата не се случват така и липсват „тренировките“ да обучиш някого как да бъде приятел в пълноценна форма. Компромиси трябва да има, но страхът, че ще изгубиш някой близък човек и цял живот няма да откриеш нови хора, е грешка на смазаното его.

Клишираната фраза, че няма незаменими хора, не трябва да се възприема буквално. Не е нужно да заменяш някой ти. Той сам се подменя, като те предава, разочарова и отблъсква, а по този начин освобождава място за нови, по-добри хора, които се превръщат в по-истински приятели с времето.

Не е нужно да заменяш някого, защото очевидно с него не ви се е получило и сте се изгубили по пътя.

Ти не търсиш нещо, с което да го замениш, а нещо съвсем ново и различно, което няма нищо общо с миналото. Приятелството е по-интимно от любовта, защото приятелите са тези колони, които ни крепят да не рухнем, когато любовта разрушава света ни.

Приятелят остава такъв, дори да ни е загубил. Дори на другия край на света той трябва да ни желае доброто и често изписва на ум хиляди писма, които някак желае да достигнат до нас, но заради грешките си никога не смее да ни ги напише и изпрати наистина.

Не вярвам в приятелствата еднодневки, които след края на поддържането си и постоянните виждания се превръщат в оръжие, в омраза, в постоянни сплетни и интриги.

Има прекалено много синтетика в света, за да тровим времето си с хора, които ни карат да се чувстваме не човешки същества, а кукли.

Веднъж счупи ли се връзката с някого, няма оправяне, няма залепване и няма нов живот за нея по същия начин. Той може да е истински приятел, но от разстояние, защото точно както живота, отношенията нямат втори дубъл. Не е нужно да си злопаметен, за да помниш защо някой е останал в миналото ти. Явно неговото място е там, както на новото мястото му е в настоящето и бъдещето на човек.

Кой каквото и да казва, няма мръсни думи, има мръсни хора.