Да стартираш приключение

Зарко Маринов за предприемаческия адреналин и смелите първи стъпки

  • 28.07.2017
  • от Йоана Борисова

Много млади в България обичат вятъра на промяната и като упорити парапланеристи го използват, за да стигат с всеки следващ полет по-високо и по-далеч. Те следят прогнозите, познават особеностите на релефа и са готови да рискуват, за да преоткриват света рамо до рамо с отбора си. Зарко е такъв човек и е пълен с приключенски разкази от различно естество.

Представи се с няколко думи.
Казвам се Белизар Маринов. Работя със стартиращи компании, обичам природата и се занимавам с импро театър, но все още не съм станал предприемач, веган или актьор. Опитвам. Част съм от екипа на фонда Eleven и един от основателите на ABLЕ.

Приключенските ти истории вървят ръка за ръка с предприемаческите. По какво си приличат тези две поприща?
Предприемач това е модерен синоним на авантюрист. Хванал ли си се с голямо начинание по неотъпкан маршрут, значи си готов да стъпваш напред със съзнание, че плановете ще се объркат. Аз много се зареждам от такива хора и сме заедно както на работа, така и в дивото навън.

Кои са най-екстремните ти преживявания досега?
Може би когато като ученици влязохме в стар плувен комплекс и ни викнаха полиция, задето им изпочупили лампите. Хах. Далеч съм от екстремните спортове на доста мои приятели, но търся доза разнообразие регулярно - така се случва, че понякога има замесен адреналин. Парашут, парапланер, рафтинг, каяк, все лесно осъществими начинания, които карат човек да се чувства жив.

Веднъж скочих от 125 м от покрива на хотел в Берлин. Немците го бяха изчислили повечето клиенти да оцеляват.

Какво ти дават и какво ти отнемат силните емоции?
Дават ти тръпката, че може да ти отнемат нещо, но стискаш палци, че ще се отървеш. Изваждат ме от рутината и ми показват неща, за които може би не съм подозирал, или пък ми припомнят кой съм аз всъщност.

Какъв е климатът в предприемаческата среда в България?
С осезаемо повишаващи се средни температури и виден парников ефект. Предприемаческата общност не е само ИТ стартъпи и хората с много чуждици в речника. Аз конкретно работя с хора, които разчитат на технологиите и знанието, за да създават нов бизнес. Средата за такива проекти е в подем. Средата за много други предприемачи е зависима от политическите събития и там има повече колебания и несигурност.

Аз се радвам, че все повече българи се връщат от чужбина и чужденци идват в България, за да стартират бизнес. Гради се една много приятна среда, в която хората са отворени, подкрепят се и споделят успехите си.

Колкото повече стартъп проекти отгледаме до фаза големи компании, толкова повече положителната тенденция ще се усеща в обществото.

На кой екстремен спорт приличат иновациите?
Приличат на алпинизма. Разбираме, когато някой е стъпил на върха, но там не се озоваваш случайно. През 95% от времето бачкаш здраво и не произвеждаш медиен материал. За радост повечето иновации не водят до физически наранявания. Повечето.

Кой път към върха да поемем? Как да се подготвим, преди да тръгнем натам?
Пак темата за върховете. Аз гледам на тях като посока, не като цел. Ако само по себе си изкачването не си струва като изживяване допреди достигането на върха, значи ще ми пропилее живота. Аз се заобикалям с хора, на които се възхищавам. Времето с тях ми носи удовлетворение, а пътя си го осветяваме взаимно.

Разкажи ни една поучителна история от престоя ти в Америка?
Бяхме се събрали студенти да презентираме пред инвеститори идея за бизнес в сферата на енергийната ефективност. Толкова консервативно бяхме заложили плана си, че бяхме описали как с мижавите си спестявания ще го стартираме. Бях сигурен, че ще ги впечатлим със скромността си и с икономичния ни бюджет. След презентацията почти ни се изсмяха.

Урокът е, че ако не вярваш в себе си, няма как другите да повярват. Не харесвам поговорката, че "скромността краси човека".

Човек не става материално богат от това, че е спестявал, така както не става душевно богат от това, че се е лишавал. Всеки ден се радвам да помагам на другите и мога, защото първо съм помогнал на себе си.

А една забавна от Холандия?
Моят лабрадор Жилет е ходил къде ли не, включително и из Холандия. Само дето стаята, в която живеехме, му беше тясна и като пощръклееше, ми изяждаше разни неща. После го наказвах на терасата или поне до момента, в който китайският ми съквартирант не я блокира с около метър слой отпадъци. Веднъж се бях върнал от един кариерен форум и в рекламната ми торбичка намерих пликче с бонбони.

След като им изсмучеш сладката обвивка, вкусът ставаше ужасен, като горчив желатин. Бях сигурен, че това ще да са някакви витамини или добавки, и ги зарязах. Като се върнах от кухнята, се притесних и бях шокиран, че Жилет е омел целия плик с дражета. Впоследствие се оказа, че това било традиционно холандско лакомство. Да ви имам и лакомството. Ако тези хора открият лукчетата, ще направят истинска еволюционна стъпка!

Представи си, че правим анимационен мюзикъл за предприемачеството и главният герой се казва СуперЛидер. Какви качества притежава той?
Той е еманципиран, млад  и луд учен от БАН, който е направил мост между науката и бизнеса. Инициативен е, не мрънка и не разчита на държавата. След като е работил година и половина за Google, се е върнал в България, водейки след себе си други български учени, за да създадат нов бизнес в сферата на нанотехнологиите. Понеже все още стартират проекта, той има възможност да води приятелката си само на къмпинг „Градина“, но държи, че това не е по бюджетни съображения, а защото е хипстър. Подобно на Попай, нашият анимационен герой също си има тайно оръжие, а именно чиата.

В повечето мюзикъли има поне по една минорна и една мажорна песен. Какъв би бил текстът на тъжната?
Това интервю става все по-трудно...

Няма що, големи сме умници,
тоз стартъп разби живота ни на наночастици.

А на веселата?
Екипът наш работи задружно,
да направи туй, що на света е нужно.

Ако след сто години хората те цитират, кои твои думи биха използвали?
Предвиждам да живея поне още 120 години.

Дано ме знаят като този, дето повече действа, отколкото говори.

Това интервю е вдъхновено от целите за устойчиво развитие на ООН и кампанията „17-те цели за 2017-а“ на Българските младежки делегати към ООН, програма на Дружество за ООН в България.

Още една от тези 17 цели за 2017-а - как да помогнеш и на природата и на бюджета си.