Любовна история в бутилка

Откакто те намерих, единственото, което искам, е да се губим заедно

  • 09.07.2017
  • от Ивелина Иванова

Откакто светът съществува, светът познава любовта. Откакто светът знае как се обича, светът пише и разказва за тази обич. Откакто светът жадува и копнее, светът чете за тези любови и заспива нощем, разигравайки постановки със собствени герои.

Как мислиш, струва ли си да разкажем за нас? На гърба на снимка с молива ми за устни за онова лято на 2000-и-размазани-последни-цифри година. Ще я затворим в бутилка и ще я пуснем някъде по бреговете на Болата. Или Тюленово. Или някой от тайните плажове, които ще открием.

А може би е по-добре да разкажем, без да показваме кои сме. Ще бъдем просто Тя и Той, които си осиновиха лято и ще си го отнесат чак до софийската мансарда, където да ги топли целогодишно.

Ще напиша с тънкописец как описваше ми първо всичко, което имаш да ми покажеш. Искаше да си мечтая за тези дни, както дълго съм мечтала за теб самия.

Това ти харесвам. Винаги ми даваш нещо, за което да мечтая. Сигурно ме искаш вечно млада и си разбрал, че само с мечти човек не остарява.

Нека четат как искаме да избягаме от всички хора, от къмпинга със спалня, от силната музика. Как тръгваме по пътя, който води до там, където бийчът все още е плаж, а водата е бляскава и прозрачна. Тези плажове цяла година чакат по някои Тя и Той, за да се докоснат и те до нечия обич. Пазят тайните им и не искат да ги пускат да си ходят. А слънцето по някое време се скрива, засрамено от нещата, които ги вижда да правят.

Ще им разкажа как пием вино на брега, аз ровя в пясъка, ти ровиш в косата ми. После хапваме миди и продължавахме безкрайните разходки – ту из Балчик, ту из бъдещето.

Ще им напиша как по цял ден не пускаш ръката ми и някак успяваме  да живеем в свят, в който не бързаш за работа сутрин, а разстоянието между първата и последната ни целувка е една вълна време. Нека си представят как тичаме с всичка сила към брега и оставяме морето да ни погълне целите.

И как по някое време аз вече не стигам дъното, а ти и водата ме държите в безтегловност.

- Така ще те нося с булчинска рокля някой ден!
- Ще ти тежа, тук водата ти помага!
- Ще ми тежиш само когато не си в ръцете ми!

Това да им го пиша ли? Или всички влюбени си имат своите мечти и своите разговори, чиято магия действа само върху тях самите?

- Пиши многоточие и идвай!

2000-и-размазани-последни-цифри година, отдолу инициалите ни с плюсче между тях. Навивам на руло, пъхам в бутилката и мятам колкото мога навътре в морето. Събличам и последната останала дреха и се затичвам към теб.

И ето ни отново в безтегловност. А някой някъде чете нашата любовна история в бутилка и разиграва всяка сцена в главата си. С неговата Тя. С нейния Той.

Любовта се случва само ако ѝ позволим!