Снощи те сънувах и не завиваше точно мен

От един циник, с любов

  • 31.05.2017
  • от В.В.

Сънувах сън, нищо общо със сънищата на съквартирантката ми, която или се жени за Чат Майкъл Мъри, или Еминем се е вселил в тялото на наш приятел, или спасява кучето пред блока и се запознава с мегасекси ветеринар, а беше - сън обикновен, аз и ти, точка.

Казват, че хората, които се срещат в съня си, трябва да се събуждат заедно.

Започва лекичко да ми се повдига. Аз съм циник. Някъде ме бяха коментирали, че съм фалшифицирала Буковски. Та аз дори не съм прочела и половината от писанията му. По-скоро ме кефи тоя руснак, дето е казал че „Човек, който не пие, е обладан от нечисти сили, служи на дявола и извънземните, става гей или умира от гъбички и херпес!“. Много важно, всеки да си чете каквото си реши. Честно казано, преди си мислех, че алкохолът върши чудеса, например някои не правят секс трезви. След ученическата любов се изкривяваш и почваш да си мислиш, че мъжете искат само да те пре*бат. Е, не е като да не искат, ама то и ти като го искаш, какво очакваш, чудо ли? Нямам ни най-малка представа за какво пиша, просто адски много ме боли, плача като идиот, пия като куче и повръщам при мисълта за него.

 

Всички като чуят, че „повръщам“, и почват „сигурно си бременна“...

Не съм, точно обратното, никога не съм била по-празна в живота си. Никога не съм си мислила, че има кой знае какво да се вземе от мене, пък си го взел.

Вкъщи се опитват да ми обяснят за един човек, който не си спомням, ама бил с нас някъде и аз съм се ядосала, защото бил изял всичко на масата и знаеш ли какво се сетих? Сетих се, че в тоя ден ми прати снимка, как стоиш пред нас и ме чакаш, а аз дори не ти отговорих. Като че ли колелото се завъртя.

И каква е тая драма, бе... нито си първият, нито последният. Все ще си намеря някой, който да ме вбесява и да прибирам в леглото си дори след най-грозния скандал.Със сигурност ще има и други мъже, които могат да ме водят до оргазъм. Или такива, които да ми закопчават роклята сутрин.

Най-вероятно и всеки следващ ще има свръхумението да ме гали, докато заспивам. Даже съм виждала по-красиви усмивки от твоята и очите ти не са сини. 

Не ми се иска да спирам да вярвам в любовта, защото знам, че след месец, няколко или години най-вероятно ще поливам чужди цветя, ще мачкам чужди чаршафи, ще ходя на работа от другия край на София. Но за съжаление никой друг няма да ме държи будна по цели нощи, за да ми обяснява за космоса и пирамидите, теорията на Айнщайн и купищата изчисления...

и не защото няма хора като теб, а просто мене сякаш... няма да ме има. В съня си ти казах, че те обичам.

Нали знаете как понякога не сме сигурни дали сме го казали наистина? Питах те дали съм бълнувала, ти ме погледна и се засмя „защо, аз бълнувах ли?“. Не, не беше или поне не бях те чула. А как ми се иска да те редактирам, да те напиша с прости думи в празен word.

Раздялата ни е красива, напук на всичко гадно, което ни се случи. Видях я, има като моите очи. Едно единствено обаче май ще те помоля... завивай се, когато нощем си самотен, завивай я и нея, тя няма никаква вина. Защото, мамка му, студът е най-коварен, когато тялото гори от чужда топлина.

Когато си срещнал някой, без който иначе те няма.