Щастието като национална характеристика

Щастие по света и у нас

  • 11.05.2017
  • от Екатерина-Мария Папазова

Сигурно не съм единственият self-made щастливец, който ежедневно попада на страници, предлагащи наръчници за експресно оправяне на настроението или пък такива, които те засипват с идеи как да освежиш деня си или пък живота си като цяло. Повечето от тях са простички, но въпреки това нещо им куца. Иначе за всеобщата ни незадоволена нужда от щастие тук, сега и веднага винаги можем да обвиним пролетната умора или 2017 за това, че не ни донесе пролет, а от всичко по много в сезонно отношение, в рамките на едни нищо и никакви 60 дни.

Изкуството да си щастлив е равно на това просто да живееш, защото, замислете се, всъщност това му е смисълът на цялото нещо.

С всичките си драми и лутания се стремим точно към онова състояние, наречено щастие, но въпреки всичко повечето от нас се губим някъде по пътя.

Особено българите. Част от националната ни характеристика е, че сме леко черногледи. Въпреки че сме гостоприемни. И природата ни е уникална. И че преди единадесет века сме били на три морета. Често сме увесили носове, особено пък ако сме платили лев и 60 за една спирка в градския или пък ако някой познат отново се залива от смях на някое остроумие на тема череши в нета. Особено в последните дни, когато и времето се скапа по-трайно от обикновено.

За сметка на нас обаче има няколко народности, на които им се носи славата на щастливци. Веднага се сещаме за италианците с тяхното dolce far niente, или изкуството да не правиш нищо. Ще ми кажете, че им е лесно да забавят темпото, като почти винаги времето им е хубаво, навсякъде се носи миризма на прясна паста и босилек и всеки говори колкото силно си пожелае. Добре, признавам, късметлии са.

В последно време обаче и за датчаните се заговори като първенци по щастие, въпреки че са доста по на север от италианците. Оглавяват какви ли не статистики за висок стандарт на живот, как няма да са щастливи. И пак стигаме до въпроса за яйцето и кокошката. Щастието от високия стандарт ли следва, или пък то е предпоставка за качествен живот? Наричат го Hugge (Хюга) и го свързват с топлина, сигурност и комфорт.

С две думи стига им чаша топло какао до камината с някой приятел. Пак е в малките неща.

Почти като в Италия… но по-скандинавско.

Гърците обаче са ми любимци по отношение на това, как разбират щастието и живота като цяло. Достатъчно е да прочетеш „Алексис Зорбас“ на Казандзакис и вече ще си по-щастлив. От самата книга лъха виталност и море. Мястото е Крит, а историята се върти около един млад предприемач книжен плъх и неговият неук работник миньор – Зорбас. Неук авантюрист, по-голям от живота.

„Колко просто и скромно нещо е щастието: чаша вино, печени кестени, звукът на морето..."

Добра храна, вино, красиви жени, много музика и танци и той вече е щастлив. Е, какво повече му трябва на човек? Това обяснява защо вечната икономическа криза не опразва кафенетата у съседите ни и защо въпреки че са по-зле от нас, все пак са по-добре от нас. Имат си и сиртаки. Малко се иска да сме щастливи, но много, за да го осъзнаем.

Освен това Зорбас живее на принципа carpe diem.Влага страст във всичко, което прави.  Пълното отдаване на страстта, на това, което ни поддържа живи, дори и да се изискват жертви понякога. Само така можеш да уловиш мига.

Така да обичаш, че да вземеш теслата, да те боли и да отсечеш.

Всеки ден се надбягваме с целите си, гонейки успеха, забравяме крайната дестинация, а именно щастието. Ако вложиш в нещо много страст, няма как да не си щастлив в края на деня. Иначе остават само материалните доказателства. Не и първичната емоция.

В крайна сметка се оказа, че всъщност не е чак толкова различно нещо за всеки. Просто трябва да спрем да го търсим и да се оплакваме от неизбежното и ще вземе да се окаже, че то е точно до нас и е сега. Във факта, че си попаднал на този текст или пък че той е вече към края си. Или в това, че днес, когато си пуснал радиото, е била именно любимата ти песен. Или това, че въпреки че днес цял ден ръмеше, в седем вечерта слънцето реши да изгрее.

И все пак, ако нищо от това не те е направило малко повече италианец, датчанин или грък, сипи си едно узо, пусни си звук на море в Spotify – две лесни стъпки към по-добър ден, ако си търсел това. А може и горещ шоколад и гушкане в духалка. Класика за май месец по нашите ширини.

Крайно време е да бъдем щастливи, нали?