Август преди девет лета

Смс-и през май и ти в минало време

  • 11.05.2017
  • от Михаела Самарджиева

Следобед. От ония, дето разтапят асфалта и карат малките момиченца да си правят плитки и да дъвчат розови дъвки. Жега, достатъчна да ти разкаже играта и да ти разтече погледа на юг, чак до маслиновите дървета на Древна Елада. Тази вашата драма също беше древна, като гъркините, като маслините и като рибарите със солените пръсти. Много преди да има друго обичане си рязахте дланите с едно тъпо ножче, на една тъпа пейка над „Бар Шишарка“ и си обещахте да се чакате тук всяка година на 9 май в 9 часа. Независимо от гърците и международното положение, независимо от времето и временните госпожици, на които той разкрачва краката. Тогава той нарисува куче на пейката, ти допи ментата от бутилката. Тогава се разделиха девет морета и девет вятъра смениха посоката. В Гърция преляха кладенците и изплакаха очи девойките. Рибарите загубиха лодките, дойдоха бурите, съблече се сушата.

Но сега е 9 август след много лета. Следобед, достоен да ти разкаже играта и есемес, който го прави от раз. Закъснял с три месеца и трилион години, топъл като ръчен от фурната. Вкусен като череши по 50 лева килото. По-скъп от всички тях, заедно с касетките. Бавен като секс в неделя вечер, култов като Лепа Брена през 82-ра. Негов. Той – целият в него, с очите си, с пръстите, с мириса шоколадовия. Есемес-мока, есемес-Джулай, есемес-филе от акула, есемес-лято на пресекулки, есемес-оргазъм, дълъг като Големия взрив.

Есемес, който се празнува с приятелки, пред който се отварят бутилки, розета се наливат в ледени чаши, за който се пушат кутии цигари, есемес, на който се танцува м-н-о-г-о, м-н-о-г-о бавно.

Есемес-поема, есемес-многоточие. И ти, отговаряща с деветата цигара в устата, че „не знаеш дали ще успееш за тази вечер“, докато купуваш рокли, садиш кокичета, избираш парфюми и правиш кафе. И миришат липите в 2 през нощта, и ти пътуваш с таксито, предлагаш брак на шофьора като резервен вариант.

След толкова години седите в мрака на Френската. Седите един срещу друг и падат вселени и морета на обратно потичат. Той пуши и разхожда куче, ти се опитваш да бъдеш забавна, пиете евтини сайдери под погледа на сто неизвинени отсъствия. Недомлъвки, после поляни над София, падащи звезди и зелена трева. Мокра пръст под телата ви, глупави вицове, нови таксита, ръцете ти в ръцете му. Квартирата на сестра му до Попа. С камини без огън, дивани с история. Съчинена, измислена и ти цялата потънала в него, стар рап и нови цигари. Дим до обесване. Нощ без нито една целувка. Утро на малко балконче над софийските покриви. Пияни сте от векове и чакате белите гълъби. Лягате в легло, по-светли от изгрева. А после докосване и атоми, мокри и хлъзгави, сън на възглавници, облаци бели и пухкави. Довиждане в четири следобед. Двама непознати, тръгнали по различните улици. Довиждане до след малко. До май или август през девет лета. Не сменяш номера, не гасиш лампите, резервираш поляните, плащаш наем на самодивите да ви пазят чешмата до явора. Понякога е по-добре, когато май остава непокътнат и празен, като утроба в полето. Понякога е по-добре без май по джобовете. Без дъжд по тръстиките, без калмари на масата. Без истории с гърците.

В 9 на 9-и отново те нямаше, чакаме август и утрото. Чакаме кораби по пристанища, с лекотата на леки момичета, които сам ще си избере телефонът ти.

В някой следобед на лятото, следобед, готов да ти ебе майката и други подробности. На рингтон разстояние. Имате ново съобщение. За прослушване леко отворете устните. Понякога любовта ненадейно изскача зад ъгъла. Задъхана и небързаща. След толкова много лета. Имате ново съобщение. Разтворете си пръстите.

Променяме ли се докато обичаме или любовта променя нас?