Нещата от живота

Музика от друго измерение

Един от пионерите в downtempo музиката – Bonobo, ще зарадва многобройните си фенове (и мен) в София на 17 септември с парчета от новия си албум The North Borders, с който обикаля Европа и Северна Америка, радвайки се на изключителен успех с над 50 напълно разпродадени концерта. Нямам търпение да чуя любимо си парче Cirrus на сцената на Reel Feel Open Air, която ще е изпълнена с още много яки артисти. Честит празник!

Колко често правиш музика? Записваш ли по време на турнетата с бандата?
Обичам често да се затварям в студиото и да продуцирам. Налага ми се доста често да завършвам парчета, когато съм в движение и по концерти, но определено не се чувствам комфортно, правейки музика извън студиото ми. Предпочитам да имам необходимото време, пространство и добра саундсистема, за да мога да създавам качествена музика.

Ти започна да продуцираш като downtempo артист, но с времето като че ли промени стила си… Така ли е?
В началото, когато започвах да пиша музика, почти всички нови артисти, се определяха в стиловете downtempo или trip hop. Тези етикети може би прилягат на първите ми два албума, но в момента не мисля, че музиката ми влиза само в един стил. Старая се да влагам различни нюанси и да черпя вдъхновения от много неща, което обогатява звученето ми и стиловото определение е доста трудно да се формулира само с една или няколко думи. Стараното обаче е, че артисти като Mount Kimbie и James Blake са силно в повлияни от даунтемпото, но никой не ги определя с този стил. Струва ми се, че щом хората те определят с един стил веднъж, много трудно можеш да го промениш, дори и да изкараш нео-хардкор албум, масата пак ще го определи като даунтемпо.

В новият ти албум има парче с Erykah Badu. Как я убеди да участва в The North Borders?
Истината е, че с Erykah поддържам контакт от близо година и половина. Тя искаше да участва в новия ми албум, но задължително трябваше да чуе парчето, преди да се съгласи да запише вокали за него. Поработих върху няколко версии и й ги пратих. После се срещнахме в студиото й в Далас и записахме трака Heaven For The Sinner.

В албума участва и Grey Reverand, когото познаваме от участието му в Cinematic Orchestra. Как се случи тази колаборация?
Всъщност много лесно. Грей живее на няколко пресечки от студиото ми в Бруклин. Постоянно излизаме заедно и си говорим за музика. Беше абсолютно нормално да го поканя да вземе участие в албума. Той е изключителен талант.

Следим твоето турне по цял свят и виждаме, че навсякъде концертите ти са sold out,  хората са истински развълнувани преди концерт и вдъхновени след неговия край… Можеш ли да опишеш каква емоция  ти носи това околосветско пътуване.
От излизането на новия албум Black Sands обикалям непрекъснато. Чудесно е да си на турне, защото посещаваш и свириш в различни градове почти всеки ден. Винаги е приятно да видиш и усетиш реакцията на хиляди хора за музика, която правиш почти сам вкъщи. Едно турне може да бъде изтощаващо, но накрая се чувстваш зареден с позитивна енергия и решен да продължиш своята мисия. 

 

Има ли места, които са по-специални за теб?
Навсякъде е различно. Може би вайбът, който присъства в големите градове, е най-зареждащ. Концертите ни в Ню Йорк, Лондон, Лос Анджелис винаги са сериозно посетени и доста вдъхновяващи. Няма определено място, където мога да кажа, че се чувствам най-добре. Важното за мен е да има добра атмосфера, позитивни хора и добра саундсистема. Останалото се получава от само себе си.

С колко и какви музиканти да те очакваме в София, нямаме търпение…
Бандата е от шестима души – аз съм с различни джаджи, бас и вокали, Джак Бейкър е на барабаните, Мишел Лесирдж на духови, Юън Уелс на китари, Джони Томлинсън на клавирни и най-новото ни вокално откритие – Szjerdene.

Какво още те очаква на ивента, можеш да прочетеш тук.