Човек се влюбва истински три пъти в живота си

Още един поглед върху небезизвестната статистика за трите различни любови

  • 26.04.2017
  • от Ивелина Иванова

Някъде бях чела, че човек се влюбва три пъти в живота си. Веднъж представено като „учените разкриха...“, друг път малко по-лирично обяснено. Бегбеде не се е изказал по въпроса, въпреки че и той се придържа към цифрата 3 (уви, не за щастие). Не бързай да не се съгласяваш, защото вероятно бъркаш истинските емоции със самозаблудите. Подобни генерализации на такова абстрактно явление, каквото е любовта, е нормално да звучат абсурдно, но някои преживявания са по-универсални, отколкото си мислиш.

Та казват, че в живота си човек минава през три истински любови. Първата – детската. Или по детски идеална. Тогава, когато критериите са мъгливи, целувките са нескопосани, но вълнението е неподправено.

Тази любов е обича-ме-не-ме-обича цвете, откъснато от градината на леля Мария, малко преди да я изпратиш до входа.

Тя е като детска рисунка, на която всички се усмихват, бездори да са сигурни какво точно е нарисувано. Защото първичността на детските любови е очарователна, особено за онези, вече преминали през ролите и драматургиите на предстоящите романси. Защото, когато не си падал, стъпваш смело, без да си гледаш в краката. Усещането за безкрайни хоризонти пред двата чифта очи обаче е измамно, защото винаги остава въпросът, какво се крие зад ъгъла. И както казва Шекспир, всички влюбени се кълнат да изпълнят повече, отколкото могат, но не изпълняват дори възможното.

Втората любов е трудната. Онази, която те бъгва на доста нива, оставяйки те емоционално осакатен.

Често тя е причината въпросните емоционални инвалиди, обикалящи барове и социални мрежи, да се намърдат в живота ти и да си го изкарат на теб.

Ако точно такава се окаже твоята втора любов – кофти. Прекарал си много време на ринга и докато се решиш да слезеш от бойното поле, са ти вкарали доста крошета, висял си на въжетата, отвръщал си на удара, от което те е боляло дори повече. Разбира се, за да стоиш в подобна връзка, любов наистина има. Виждаш у другия нещо, което те задържа, и забравяш да гледаш напред. А това е посока, в която не гледате и двамата, и докато си държите ръцете, никой не мърда наникъде.

Все някога обаче се сещаш да пуснеш тази ръка, всичко ти изглежда облаци и кучи студ през април, като всъщност е въпрос на време слънцето отново да изгрее и да те стопли. И тук, мен ако питате, не идва ред на третата любов. Идва ред на много wanna-be връзки или избегнати такива, на критерии, завишени до небето, редуващи се с абсолютното им потъпкване в пристъп на самота.

И някъде, в някой неясен момент се появява прословутата трета любов.

Която е доста по-проста. Която изчаква. Която не бърза. Или пък се случва бързо, без да бърза. Сещаш ли се?

Когато се появи засилка по инерция и от страх си кажеш, че трябва да се успокоиш, а всъщност си съвършено спокоен с човека до теб. Когато най-после успееш да балансираш под натиска на критериите си, осъзнавайки, че ако някой ги покрива всичките, то вероятно пропускаш нещо от списъка. Или просто ти е безумно безинтересно! Но когато вече знаеш кое ти е наистина важно и не гониш хвърчила, се оставяш на вятъра да те носи. Голямата разлика между тази любов и останалите е, че никоя не гледа толкова ясно в бъдещето, както тази. И вече виждаш къща с двор, тичащи деца и животни и се питаш къде ще паркирате двете коли, а не къде ли е паркирал тази вечер. И се чудиш – късоглед ли си бил досега или направо сляп.

Да споделиш живота си с първия човек, когото си обикнал, не е невъзможно. Някои ще кажат, че е рядко срещан късмет, но това означава ли, че опитът те прави карък? Хората се променят. И дори тези, които все още заспиват до първата си любов, не се будят до същия човек, когото са целунали за първи път с ужасно много език и треперещи крака. Бойни полета има при всички и винаги ще има. Въпросът е да разбираш, че врагът за надхитряване е по-скоро животът, а не човекът до теб. И да сте екип. Точно тогава ще изгуби значение коя подред ти е тази любов, след като и двамата искате да ви е последната.

В света на Амели Нотомб пък, любовта е роза и затвор.