6 неща, които не научих в училище

И къде да ги открия в учебника на Живота

  • 24.04.2017
  • от Йоана Борисова

“Не смейте да се свиете заради чуждия комфорт - не ставайте малки заради тези, които отказват да пораснат“, казал някой някога на завършващите университета Джорджия. Бъдете смели и се протегнете към звездите, бъдете себе си - така звучат днес тези думи в ушите ми. През последните седемнайсет години, прекарани на родния чин, не чух нищо подобно, уви.

Училището не ме научи на креативност

Като цвете творческият потенциал трябва да бъде поливан, да бъде на светло и топло, да се пресажда в по-голяма саксия, докато расте. Според Джон Гатоу, автор на „Оръжия за масово обезличаване“, мисленето в квадратчета, присъщо на съвременното училище, го задушава, докато го убие. И аз реших да проверя креативността си в блога на Уча.се. Резултатът не беше добър, но си намерих чудесни уроци по френски. Както се казва - за всеки по нещо.

Училището не ме научи на критическо мислене

По време на учебния процес получавах информацията на тепсия и нямах достатъчно време да стигам сама до истината, боравейки с повече от един източник. Училището не ме научи да питам, а искриците на любопитство бяха потушавани с купища нови уроци, които трябваше да запомня и да не оспорвам. Сега се опитвам да задавам повече въпроси към света около мен. Вдъхновявам се от инфографиката на Global Digital Citizen Foundation - според мен би било чудесно да се изучава.

Училището не ме научи на работа в екип и любопитство към света

Най-добре се учи чрез интеракция, когато човекът до мен е и мой партньор в откриването на света. В училище той по-скоро закриваше тетрадката си с ръка, за да не препиша, или ми подсказваше грешно (?!). За щастие новият съученик с класа е доста по-готин. Музейко опитва да запали любов към науката по интерактивен начин и споделя знанията си. А аз се чудя защо не се родих двайсетина години по-късно? 

Училището не ми даде възможност да бъда себе си и да избирам

Липсата на достатъчно информация за действителността, абсурдните задължителноизбираеми (!?) предмети превърнаха моя избор по-скоро в игра на случайността и обект на външни влияния. Днес един от инструментите ми да се обучавам в това, което ме вълнува живо, е приложението Coursera. Интуитивно и гъвкаво, то може да осмисли с нови знания чакането на опашка или часовете в градския транспорт.

Училището не ме научи как да преследвам мечтите си

В центъра на обучителния процес не бях нито аз, нито учителят като пътеводител и добър пример, а огромният материал. Проектът ABLE Mentor загърбва този модел и свързва учениците с професионалисти от сферата, която ги вълнува. Това им помага да разберат какви върхове да гонят и каква екипировка им е нужна за целта.

Училището не ме научи да обичам света и да имам волята да го променя

Опита се да посее в мен конформизъм, страх и апатия - задължителните качества на оцеляващия, а не на развиващия се човек. Почвата обаче беше неподходяща за тези семена. Прекрасните хора, които срещнах по-късно, изляха у мен дълбоки основи на любов към живота, разбиране и смелост. Част от тези хора са преподаватели в Заедно в час, което ме изпълва с оптимизъм за бъдещето.

Високото IQ, както и не по-малко важната емоционална интелигентност са плод на  креативността, емпатията, любовта към света и любопитството към законите, които го управляват.

Неформалното образование успява да ни развълнува и провокира, като превръща училището от спомените ни в дебела книга на рафта, която никой вече не отваря.     

*Темата на статията е обвързана с  Цел 4 „Качествено образование” от Целите за устойчиво развитие на ООН и кампанията „17-те цели за 2017-та“ на Българските младежки делегати към ООН. Програмата „Български младежки делегати към ООН” се осъществява от Дружество за ООН в България в партньорство с Министерство на външните работи на Република България вече 10 години.

Тази статия отразява личното мнение на автора и не отразява официална позиция на Дружество за ООН в България и партньорите на кампанията.

Можеш да научиш повече и на събитието довечера.

Еднин учител приключенец, който знае за горните 6: Никол Истилиянова.