Поговорките не са това, което бяха

Как звучат някои поговорки, пречупени през днешната действителност

  • 16.04.2017
  • от Цвети Златева

Един мъж е на толкова години, на колкото се чувства, а една жена на толкова, на колкото се фотошопне.
Оскар Уайлд е твърдял, че на една жена й трябват поне 40 години, за да стане на 35. И днес е актуално, че вълкът кожата си мени, жената също.И докато някои остаряват като катедрали, други се страхуват от най-невинното нещо в тоя живот – неговата естествена красота.

Всяко дълго пътуване започва с едно малко.
Бисер от д-р Радева, за който съм убедена, че ще остане в историята и в културното ни наследство, като надживее днешната мода да се живее здравословно. Ако все още не знаете, че от червеното вино се отслабва, то трябва незабавно да смените фитнес инструктура си с нов, който да реновира хранителния ви режим с по-актуален в зависимост от капацитета ви и попивателната способност.

Без труд почивката е сладка.
А вие търкате ли билетчета с мисълта как ще отидете на Малдивите, преди да потънат?

Търкайте. Тя баба ви и тя билетчета е търкала, за да имате днес гениалната възможност да си харчите парите за глупости.

Две неща са сигурни на този свят – смъртта и изравнителната сметка на Топлофикация.
Тук смятам, че няма какво да коментирам. Сещате се. Но спокойно – светът е голям и омбудсман дебне отвсякъде.

Който е работен, ще бъде самотен.
Подозирам, че всеки средностатистически, обвинен в амбициозност млад човек ще се разпознае. Докато за едни „амбиция“ е мръсна дума, за други е единственият начин на съществуване. Не мога да приема двойния стандарт, според който е лошо да си целеустремен зверски към кариерното си развитие, но, видиш ли, ако със същия хъс преследваш заветната цел да дариш внучета на този свят, то това е най-благородното нещо. Разбира се, всяко нещо трябва да си има приемливи граници, но аз не се бъркам във вашата амбиция да нямате амбиция, затова, моля, не се бъркайте и вие в моята.

До 25 години човек се жени сам, до 30 години го женят роднините му, а от 30 нагоре не се жени.
Не знам защо има такава зависимост. Може би до 30 човек не се обича истински и пълноценно. Базинга. Или пък вече толкова бързо порастваме, че пубертетът ни минава до 15-ата годишнина, до 29 сме в своя кариерен и личен разцвет, взимаме всичко и веднага, независимо дали ни трябва, и след 30 влизаме в критическата, почваме да се развеждаме и да ходим по екзотични страни, развявайки щастливото си самотно съществуване. Синема гугу „егоцентризъм“.

Всяко чудо за осемстотин дни.
Защото никога няма да забравим родния опит да създадем управленския хибрид президентска монархия при управлението на царя, независимо колко пъти още предстои да се пренапишат учебниците по история на нашите деца.

Жабите се плашат от щъркела, жената също.
Не знам кое е по-лошо – да имаш твърде рано деца или да нямаш изобщо. Но нека си признаем, днешната мода много жени целенасочено да парадират с избора си да нямат деца е също толкова с нелепа, като да солиш непрекъснато как деца трябва да се правят, щото българите ще изчезнем. Не се раждали деца, имало демографска криза. Ами има, но тя е резултат на 240 спукани презерватива, не на здравите.

За всеки влак си има пътници, само не и за товарния.
Тук не става дума за извънгабаритни представители на човешкия вид, които реват, че никой не ги харесва, защото вярвам, че всеки е красив външно, точно какъвто е. За онзи товар ви говоря – вследствие на дългогодишната ни употреба от всевъзможни идЕотЕ, които са преминали през животите ни. Защото, искаме или не, всеки оставя по нещо от себе си у нас и единственият начин да му противодействаме (на товара), е, като го приемем и спрем да го прехвърляме на гърба на другите около нас. Можем искрено да се радваме, че не сме се родили торни бръмбари.

Клин клин избива, но само във фитнеса.
Запомнете това за моментите, когато сутрин правите избор между шкембе чорба и бира или когато се хвърлите към нова връзка, преди да сте станали безразлични към предходната.

По-добри резултати ще постигнете, ако просто бетонирате краката си в кофа и се хвърлите от бургаския кей.

Юнак без банкер не може.
Остана ли семейство без борчове? Вече всеки има възможността да изживее американската мечта от уюта на собствения си дом – живот на кредит. Тук Митко Павлов ще влезе във вашия телевизор и ще почне да изрежда: ако не ви пука или ви пука прекалено много, ако ви се живее на ръба или изобщо не ви се живее, ако нямате пари или ако имате, но искате още… Стига глупости.

Докато телевизорите ни са по-големи от библиотеките, а колите по-лъскави от душите ни, нещата няма да се оправят. Ако се чудите също как да изкореним корупцията, спомнете си как сами си я създадохме. Спомнете си и че едно време се радвахме на лимонадата, а днес се мръщим на кόлата.

Оптимистът казва: “Бутилката ми е наполовина пълна”. Песимистът: “Бутилката ми е наполовина празна”, а българинът: „Нямам бутилка“.
Той, милият, толкова е мачкан, обезверен и съсипан, че вече първата му работа е да помрънка, след това да надникне към бутилката на съседа и най-накрая да реши, че амбалаж има в Щатите. След това пуска документи за зелена карта с надеждата да даде своя принос за демографската криза. И бързо забравя колко мъчно му беше, когато най-добрият му приятел замина да бере ягоди преди години и остана там. Но тя, Българията, е претръпнала вече и обича своите деца, където и да са по света, и винаги ще ги нагости, сякаш никога не са си тръгвали. Стига само да се върнат.

Пусни си редакторския On The Road Playlist  и приятно пътуване! А ако не пътуваш помни че д-р Радева е казала: "Всяко дълго пътуване започва с едно малко."