Панайот Панайотов - Пан: момчето дало нещо на света

Доскоро той е по-познат като „Мистър Пи“, „Младият колега“, „Класен“, „Сър“, „Господине“ или „Госпожо“

  • 14.03.2017
  • от Плами Максимова

Това е Панайот! В този момент той е стратегически консултант в Лондон, но преди няколко момента е по-известен в средите като „Мистър Пи“, „Младият колега“, „Класен“, „Сър“, „Господине“ или „Госпожо“. Тогава той е учител, част от програмата „Заедно в час“, а присъствието му в училище е едновременно по благородни и егоистични причини. От една страна, Пан се чувства длъжен да допринесe за подобряването на българското образование, а, от друга, събира опит, безценен за кариерното му развитие днес.

Преподаването твоята професия ли се оказа, или по-скоро беше отделен момент, в който да научиш нещо за себе си?

През цялото време гледах на "Заедно в час" не просто като възможност за преподаване, а и като програма за развиване на лидерски умения. Също така след края на двете години знаех, че като преподавател приносът ми към образованието и количеството на колко научавах намаляваха. Бях постигнал високи резултати с учениците ми, но за по-дълбока, системна промяна трябваше да развия и други имения и да получа повече опит.

Ти лично какво научи за себе си през тези две години?

Научих че, ако искам да убедя някого в нещо, трябва да погледна през неговите очи и да разбера какво всъщност е важно за него.

Научих че, колкото и да планирам всеки детайл, реалността винаги е по-различна и трябва да съм готов да запазя спокойствие и да се адаптирам.

И също така научих, че мога цял ден да оцелея на една вафла и пакетче солети.

Първите две неща използвам и сега в работата си. Третото не ми се налага да използвам, за щастие.

Има ли нещо, за което децата ти отвориха очите?

Децата ме научиха, че има път към всеки човек и е важно той да се намери. Всеки може да постигне огромни успехи, ако е правилно мотивиран и подкрепян. 

А какво прилагаш от учителската професия и в ежедневието си и днес?

Колкото и различна да е професията ми сега, използвам много от даскалските ми умения в ежедневието си. Ще опиша само някои от тях. Например опитът ми с говорене пред големи групи хора прави презентирането пред клиенти изключително по-лесно. Същевременно като учител трябваше да определям целите за учениците си с месеци напред и уроците, с които да ги постигна. Това „обратно планиране“ ми е супер полезно, когато си планирам работата и когато си организирам времето. Също така като учител събирах и анализирах голямо количество данни за прогреса на учениците ми и адаптирах уроците и подхода си на база на тях. Това не само разви уменията ми в excel, но и ме научи да взимам решения на база на данни. 

Има ли митове за учителската професия, които бяха разбити за теб? А такива, които се потвърдиха?

Мит е, че на децата днес не им пука за образованието им, че са се разглезили и че са станали арогантни. Всъщност системата, материалът, методиката и подходът не са адаптирани към съвременните нужди на учениците и начина, по който възприемат информация и учат най-добре. Децата ще са си винаги деца, възрастните са тези, които трябва да направят първата крачка.

Мит е, че няма достатъчно пари в българската образователна система. Финансиране идва от много източници – държавата, ЕС, компании и дарители, – но не се използва по най-ефективния начин и не адресира най-важните проблеми. Например смарт дъска/таблети във всяка класна стая не трябва да са приоритет, когато тоалетните или спортната зала не са в добро състояние.

Не е мит, че няма добри училища без добри учители. Има много нужни промени на системно ниво, но

успехът на учениците зависи най-много от духа, мотивацията и отношението на учителите.

И в този ред на мисли мит е, че учителската професия е лесна. Като учител прекарвах много по-голяма част от деня си „на работа“, в едната половина на деня преподавах, а в другата или работех индивидуално с децата след училище, или оценявах тестове/есета, или планирах уроци. Да си истински добър учител се изисква много работа и отдаденост. 

Какъв е общият език, на който говорите с децата?

За да комуникирам по-ефективно с децата, ми помагаше, че бях доста близо до възрастта на учениците ми (с някои ни деляха само 5 години!). Знаех за темите, които ги вълнуват, за препратките към популярна култура, които ще ги накарат да се засмеят и ще грабнат вниманието им, за музиката и филмите, които ще са им интересни. Това беше много ценно в преподаването на английски език.

Освен това винаги целях да говоря с тях като с равни. Често ги включвах в планирането на дейностите и целите ни, за да поемат отговорност към ученето си. 

Към какво съвременните деца проявяват най-голям интерес?

Един от въпросите, които получавах най-често от учениците ми, беше "Това защо го учим?".

Съвременните деца търсят приложимост на знанията, които учат, и не е достатъчно да им отговаряме със "Защото е заложено в разпределението" или със "Защото е в учебника" и още повече със "Стига си задавал въпроси, а пиши".

Също така те търсят приложимост на уменията, които получават. Ученето наизуст, преписването от дъската и помненето на данни и дефиниции са донякъде полезни умения, но не са адекватни за XXI век. Децата трябва да се научат да работят в екип, да презентират, да анализират, да събират (а не да копират) информация от интернет, да дават и получават обратна връзка, да обсъждат, да създават.

Знаем, че сега не се занимаваш с учителската професия, но няма как да не те попитаме би ли се върнал отново в класната стая?

Разбира се! Липсва ми контактът с децата, интензитетът на работата и съзнанието, че правя нещо наистина полезно и нужно.

Научи повече за проекта на www.zaednovchas.bg