До Бразилия платено и назад

За едно клише по-малко

0 коментара Сподели:

Да слагаме всичко в клишета си е стара традиция у нас още от времето на прабългарите и траките. Ако една жена е руса, то непременно е тъпа на гъдулка, лека и задължително е лош шофьор. Това важи и ако е жена въобще. На практика по клишето жената не е човек. Както отговаряше един приятел на въпроса „колко сте?“ – „трима човека и една жена“. Ако един мъж е поддържан и не е с телосложението на Киро Скалата – непременно е гей, а ако е с Кировото скалисто телосложение, задължително взима химия. Ако една кака е яка, то със сигурност за това са платили три синджира Боби или по-точно чичко ти Боби и т.н. и т.н. Да не забравяме, че всеки, който слуша чалга, е прост и че в Люлин и Надежда задължително се слага кисело зеле по балконите, в Лозенец и центъра обаче не. Там е НДК-то на културата или „на цИентъра съм“ и така нататък.

Клишето толкова много е станало част от пейзажа, че самото то се е превърнало в клише и дори не го забелязваме. Най-трогателното обаче е, когато някой „не дай си боже“ излезе от общото клише. Тогава непременно с бой, ругатни и кози крак се мъчим да го натикаме обратно вътре. И не заради него си, а заради нас си. Неудобно ни е, че не се е вместил в клишираните ни разбирания. Ние вече не можем да го определим, да го вкараме в рамка и това е трагично! Затова със сигурност решаваме, че той се е объркал и скоро задължително ще се окажем прави, че тоя или тая е еди-каква или какъв си.

Да, ама не! И слушайте само как „ама не“. До Бразилия и назад  „не“. Платено!

Една от най-скъпите ми приятелки наскоро се върна от Бразилия. Дамата кара „Мини“, изглежда страшно и е най-големият пич на света – независимо че точно преди секунда си помислихте друго. Грижи се за семейството си, сама печели парите си и просто си мечтае една голяма любов да я удари по главата. Като всички тъпи кифли, нали?! Та нашето момиче не беше почивала от еони и реши, че зацикля сериозно. Точно тогава общ приятел и мой стар съученик я покани при него в Бразилия – ей така, на почивка. Ей така, без секс екстри и ей така, без да й плаща пътуването.

Ей така просто. Защото е приятел с главни букви, защото е джентълмен и защото може би нашата героиня щеше да му помогне с онази бразилка, която сваля от сто години.

Момичето с „Мини“-то мисли дълго, изпуши няколко кутии много тънки цигари и реши, че тръгва. Сама, с многочасов полет, с прекачване по летищата, но тръгва. Събра пари, би си ваксина, от която двайсеткилограмовото й тяло съвсем се скапа и една седмица беше като нещо средно между болна от птичи грип и ухапана от неизвестно на човечеството насекомо, но и това мина. Тръгна тя – естествено неподходящо облечена и тотално дезориентирана, но пък за сметка на това сладка, като Джулия Робъртс на летище преди „Сватбата на най-добрия ми приятел“ и взе че стигна. В Бразилия ясно – фавели, Копакабана с пясъка си мек като брашно, светлините на Рио, джетове, джипове и всичко както си трябва. Приказка!!! Или поне за малко. Тук трябва да се направи лирическото уточнение, че нашата героиня не парадираше с почивката си. Не се тагваше и снимаше като луда, не пишеше дразнещи статуси, а съвсем дискретно пускаше по някоя и друга снимка в Инстаграм. Даже за момент аз си помислих, че нещо не се е впечатлила особено.

А то какво било?! Клише. 

От ония гадните, които могат да скапят всяка почивка и да накарат и малко коте да иска да сече наред с мачете. Оказа се, че докато е на най-заслужената си отпуска, в която няма дори помен от „чичко“, милата ми старлетка е била тормозена с грозни съобщения, есемеси и всички екстри – как е …. (сещате се каква), с въпроси кой й е платил екскурзията, къде е чичкото на снимките и т.н. и т.н. Хората, които газеха в софийската киша или дебелееха на диваните си с чипса  и мъжете си от кварталния супермаркет, решиха, че е прекалено светъл тоя копакабанският пясък. Прекалено им блести нещо. Солена им се вижда бразилската вода, мътнее им океанът, киселеят им кокосите и си казаха, че сто процента едно работещо и готино момиче не може да си позволи да отиде „на скъпо“, без да има „нещо гнило“ и „определено нещо старо“. Не! То трябва да е в клишето и ако случайно е забравила, те грижливо й го напомняха. Ей така, през един океан разстояние, с една любов килограмна. На момичето с „Мини“-то му стана гадно – неизбежно е, но го преживя. Продължи напред – култова реплика на Кобрата, за съжаление вече и тя клише. Та моята приятелка продължи напред.

В заключение ще кажа, че нашата героиня е добре и планира накъде да полети пак – платено! До последната стотинка. А ако ние продължим да живеем в клишето си, скоро няма да стигнем до Бразилия. Ще стигнем само до „и назад“. Точно като русата кифла, дето не може да кара, и гея с готиния костюм.

Точно както най си ни отива. Балканско. Не презокеанско. Безплатно.

Стана ли клише да не обичаме?

Коментари

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *