Квартални другари

В центърa на града се срещаме с Мартина, Георги, Христина, Владислав и Елица

  • 09.02.2017
  • от Плами Максимова
  • снимки: Иван Коловос

Познаваме членовете на това крю покрай други проекти, но днес ще ти ги представим като част от хората, стоящи зад проекта квАРТал, целящ да разкрие потенциала на историческия център на града (карето между бул. „Дондуков“ и бул. „В. Левски“, бул. „Сливница“ и бул. „Мария Луиза“ - бел. ред.). Те са Мартина Стефанова, Георги Чипанов, арх. Христина Каменова, Владислав Петков и Елица Николова (отляво надясно), а ние сме техни съседи и сме повече от въодушевени да ти ги представим!

Как се роди идеята за КвАРТал-а?

Идеята за обособен културен квартал в София се роди от нуждата за район в града, който да събира културни дейности и креативни личности. Да бъде алтернативен градски център, от рода на други подобни такива в чужбина.

Искаме да имаме свой такъв. Така от неформални разговори и партньорски взаимни проекти в КвАРТал-а между Арт Фондация ДОМА, Дом на киното, SOHO, SitoStudio, French 75, ТЕЗГЯХ и др. решихме да превърнем идеята си в реалност и да направим мястото, където работим и живеем, по-приятно, достъпно и интересно.  За старт и представяне на проекта публично избрахме събитието “КвАРТал фестивал”, което се случва и като алтернативно отбелязване на Деня на София в датите около 17 септември. Чрез него искаме да разкрием потенциала на квартала и да привлечем нови публики към алтернативни дестинации и забавления и най-вече да обърнем внимание на един важен за нас проблем, а именно опазването на историческия център на града.

Защо е нужен подобен обособен район на културно-творческата дейност?
В София парадоксално продължава да липсва подобен обособен творчески квартал/арт зона, така както такива съществуват старият квартал в Букурещ – Липскани; в Белград – Савамала; еврейските квартали в Будапеща – 7 район, и в Краков – Казимеш; в Амстердам – Нуурд и списъкът продължава. Столицата ни заслужава и има потенциала да формира такъв район, който да бъде припознат с талантливите си артисти, приятните и уютни кафета, ателиета, галерии, кина и др. Подобен алтернативен център би могъл да стане емблематичен за града ни.

На мен лично ми липсва нещо като КАПАНА тук, мислите ли че точно това каре може да изпълнява подобни на неговите функции?
Паралелът с Капана е по-скоро неуместен – първо, от гледна точка „обхват на територията”, второ – функции на средата. Зоната ни е много по-голяма, с функциониращи и разпознаваеми обществени маркери – сгради. Още повече, че ние искаме да избегнем джентрификацията на квартала, която в Капана е вече налице. Това, от което най-много се нуждае кварталът, е общност. Без съзнанието на всички жители, че това е нашето място и дом, няма как и социалните инициативи да сработят.

От друга страна, не може да не отчетем реализирането на Капана, макар и не съвсем по първоначалния му замисъл. Със сигурност той вече е алтернативна градска точка.

Най-интересните места, които открихте в КвАРТал-а?
КвАРТал-ът непрекъснато ни изненадва както с нови интересни софийски локации, така и с история и архитектура. Именно тук се намира един от най-древните еврейски надписи. Не преставаме да се разхождаме и удивляваме на събраната архитектура. Някои от собствениците на къщи тук разказват, че материалите и детайлите, които ги превръщат в паметници на културата, са докарвани от Виена, тъй като по това време в България не е имало подобно производство. Това ги прави още по-ценни, а вместо да се съхраняват, те биват грубо санирани и заличени. Подобен тип еклектика не може да не прави впечатление и една от задачите ни е да се борим именно с това.

Разхождайки се откриваме много скрити места, ресторанти с китни градини в някои от дворовете, нови ателиета, антиквариати и други. Ако не се разходите, никога няма да разберете за тях.

А най-интересните хора, с които се срещнахте в него?
Може би най-яркият е занаятчията с метали ТАТО. Той е тук от над 30 години. Друг интересен пример е собственикът на антикварния магазин в подземието на църквата „Света Параскева“ – Тане. Вдъхновяваща е и собственичката на рекламна агенция НЕДА – Диана, тя реставрира напълно етаж от стара къща, както и нейния двор, вдъхновява съседите за същото. Пълно е с интересни хора.

Какво му липсва още?
Липсва му отношението към старите къщи и подобряване на инфраструктурата: улици и тротоари, както и все още недостатъчно припознаване от страна на публиката, но това е нормално, имайки предвид, че работим едва от няколко месеца и ни чака още много работа.

КвАРТал-ът във вашите очи след 10 години?
След 10 години виждаме КвАРТал-а почти същия, но по-чист, усмихнат и пълен с творческа енергия. Виждаме го и като водеща точка за гостите на София.

Никакви грандиозни промени не бива да настъпват по сградния фонд, само да се поддържа. Надяваме се, че тогава ще имаме силна квартална общност и съзнание за богатството, в което живеем.

Разкажете ни за специални проекти, които подготвяте и с които смятате да достигнете до повече хора?
В КвАРТал-а всяка от локациите предлага интересна целогодишна програма. Нашата задача е да я обобщаваме и да предлагаме по-широк достъп до нея чрез платформата си “КвАРТал”. Също така предвиждаме и обща програма, такива са архитектурните разходки, турът “Еврейска София”, за които скоро ще научите повече. Сред тази програма е и ежегодният “КвАРТал фестивал” и още много други, с които можете да се запознаете, следейки нашата страница във фейсбук.

Кой ви помага? На този етап кой финансира проекта?
Проектът стартира като самоинициатива, за момента се финансираме сами. Най-сериозна подкрепа до момента получаваме от  Гьоте институт България, които ни помогнаха за организиране на работилница в КвАРТала “Моето парче от града”, където с помощта на архитектите от арт квартала в Белград – Савамала, създадохме една ментална карта и поставихме точките и местата за развитие. Също така ни партнират организацията на българските евреи ШАЛОМ и Полският институт, разположени също в КвАРТал-а.

Как се случва селекцията от места, които са част от вашата домова книга?
Този месец ще отворим OPEN CALL за набиране на интересни идеи и проекти за КвАРТал-а, където ще изберем най-силните, на които ще съдействаме с подбора на скрити места за разгръщане на тяхната дейност.

Въвлякохте ли вече някакви артисти във вашия проект?
КвАРТал-ът вече е приютил доста ателиета на известни български творци. Едно от тях е на художника Йордан Панков. Изобилстват и красиви графити, дело на именити автори от бранша, сред които Виктория Георгиева и Алекси Иванов. Има и няколко проекта в ход, за които ще разкажем съвсем скоро.

До този момент коя част от квАРТал-а събуди най-голям интерес сред посетителите?
Безспорно това е творческата ул. „Цар Симеон“, както ние я наричаме “новия Шишман”. Тук са Ателие “Пластелин”, ТЕЗГЯХ, SitoStudio ,L’Etranger, ул. ,,Сердика”, на която са разположени баровете French 75, ракиеният COM.BAR, Клубът на пътешественика. На трето място това е ул. ,,Екзарх Йосиф”, на която се намират Дом на киното и съвсем новият CUSH.BAR, ресторант „Бюфетъ“, Стерлинг бар.Те се заформят като основните кръвоносни съдове на КвАРТал. Разбира се, работим те да се увеличават.

Какво ви се получи неочаквано добре и какво пък не ви се получи изобщо?
Според посетители неочаквано добре се получи първото издание на “КвАРТал фестивала”, чрез който презентирахме идеята. А какво не ни се е получило, предстои да разберем. Важното е хубавите събития и места да са повече и КвАРТал-ът да продължи по новия си път.

Каква е личната ви мотивация да се занимавате с всичко това?

Да участваме в промяната на града, в който живеем.

Тук можеш да видиш проектите им за изминалата година.