-20 или минус теб?

А ние не сме ли прекалено студени към зимата?

  • 13.01.2017
  • от Александра А.

Преди няколко дни се возех в трамвая и гледах хората по улиците. Нямаше много движещи се индивиди, но все пак... Осъзнах, че много  харесвам скованите походки и увитите глави и рамене. Има някаква интимност. Обръщане към себе си, дори и само привидно. Като онова велико книжно пътуване на Блага Димитрова. Навътре. Към Аза. Дали обаче? Както бях подпряла глава на студения прозорец и разсъждавах, изведнъж в трамвая силно замириса на кафе. Много силно. Натрапчиво. И хубаво. Хората започнаха да се оглеждат и сякаш се поусмихнаха. Студът и кафето! Колко вълшебно... клише.

В най-най-замръзналите дни аз също пия кафе, после чай, последван от още едно кафе и пак чай (с ром) и вино и т.н. Не може обаче единствената светлина и спасение на зимата да идват от представата за чаша топла напитка и одеяло. Своеобразна хралупа, в която тихичко и с хленчене да се изчака слънцето. Лесно е да си щастлив през лятото. Къде отива радостта ти зимата?

Студените месеци са тест, с който да провериш издръжливостта и богатството (или бедността) на вътрешния ти свят. Разхождат ли се в ума ти някакви бръмбари и виреят ли те на -20? Защото в крайна сметка е лесно да се обича лятото. Лесно е да се обичат червените рози и топлите вечери.

Трябва някой да прегърне и преспите, жълтите цветя, и вледеняващия вятър.

Студената зима може да се превърне в най-хубавата ти зима, ако не се навреш под одеялото до лятото. Усещането да тичаш по снега и да висиш в задръстванията има някакъв чар. Разбира се, ужасно е. Разбира се, неприятно е, че не чистят пътищата, но това можеш да го чуеш и по новините. Тоест... там само това можеш да чуеш.

Красивата бяла картинка и екшънът с придвижването са един прекрасен и абсурден контраст.

И когато се прибереш у дома, се чувстваш малко изтощен, но жив. Защото днес си наблюдавал хората по улиците и си човъркал ума си, мислейки за Блага Димитрова и за обръщането към себе си. Ако изобщо вътре в това „себе“ има нещо. Тичал си по преспите и дори и трамваят ти се е заклещил в задръстване. Държал си се за ръкавите на някакви непознати хора в градския, защото от многото Азове вътре не е останала дръжка за хващане, притичвал си по „Витошка“ и едва едва си се задържал на краката си. Минал си през някоя книжарница – за да се стоплиш, за да разгледаш, за да се охарчиш за книги. Внесъл си целия сняг със себе си, но продавачите са се усмихнали съчувствено, защото всички го делим това навън. И когато след тичането, задръстванията и разсъжденията се прибереш у дома, ще ти е хубаво.

Ще ти е хубаво, защото си танцувал с деня. Боричкал си го, докато не го надвиеш.

И вече след всички мисли, тичания и улични вдъхновения сипи чаша кафе/ чай/ ром, метни си одеялото и облегни глава на клишето. Но не позволявай то да е цялата ти зима. Грижи се за бръмбарите си, за да оцелеят и на -20. Защото без тях отиваш на кино.

Сашо пък е обикнал зимата и board-а. Виж какво има да ти разкаже.