Ухае ми на теб

И сигурно е събота...

  • 14.01.2017
  • от Аида Воденичарова

Ароматът е онази движеща сетивата сила, която подценяваме. Прилича на музика, на поезия, на картина, но е единственият феномен, който можеш да си припомниш, само ако го усетиш пак. Обонянието е сетиво, което трябва да бъде подсещано, макар и ароматът да е най-силният ориентир за хора, места и емоции. С уханието можем да възпроизведем точно какво сме почувствали в онзи момент. И не можеш да го търсиш, то ако реши, само идва при теб. Да попаднеш на подходящ аромат е толкова сложна задача, колкото и да попаднеш на подходящ партньор.

Сещаш ли се за първия ден в новата квартира? Не познаваш никого, не знаеш къде си, какво става, мирише странно. Просто ти е чуждо и така продължава да бъде. Обаче минава първата седмица, в която не се връщаш в родния дом, после втора и един ден се прибираш в дъжда, без чадър, мокър до кости. Вървиш по коридора, отключваш вратата, стопляш се и несъзнателно започваш да чувстваш, че си си вкъщи.

Не носи аромата на дома ти, но все пак вече ухае на „вкъщи”.

Ароматът е този, по който познаваш, че си се привързал или че си се отвратил. Той е неподвеждащ индикатор за спомени. Той събира погледи и разделя двойки, крие тайни и издава желания, събужда възглавници и приспива чудовища.

Все си мисля, че хора, които често сменят парфюма си, искат да избягат от себе си или от някой друг. Нещо като с рингтона на мобилния, изведнъж се влюбваш в нещо друго и вече не можеш да си представиш да чуваш стария рингтон по 5 пъти на ден. Само дето ароматът е нещо кратко, което идва на вълни при теб и остава завинаги, до следващия такъв.

Забелязваш ли как, като разглеждаш парфюмите на някого и ти казва: „А, не, тоя ми е за специални случаи само!”. Той покрит с прах, ама за специални случаи.

На мен ти си ми парфюмът за специални случаи! Най-често в петък.

Още с влизането тази вечер ще седна до теб, ще усетя парфюма ти и ще знам дали ще е специален този петък. Само с поглед ще се съглася с теб и ще бързам да се прибера, защото адресът си ти! Ти си ароматът ми за събиране на счупени парченца дихание. Ти ухаеш на прясно окосена ливада, на уиски с лед и на вълнение. Ухаеш ми на греяно вино с канела през зимата и на плажно масло през лятото. Като поет и съблекалня на футболен отбор. Ти си въздухът, който поемам след изпит, и последната лъжичка течен шоколад. Винаги ще бъдеш ароматът на ванилова свещ и вино до лаптопа с 25% брайтнес и френска комедия.

Утре още от сутринта ще ми ухае на теб. По дяволите… до безумие ще ми ухае на теб!

А когато петък спре да бъде специален, ще отида на нашето място, ще седна, ще запаля цигара и ще затворя очи. Знам, че ще дойдеш. Около мен ще минават хора, ще влизат, ще излизат,ще крещят, ще  мълчат, аз ще мижа. Ще те чакам. По въздуха ще се носи аромат на пролет, на изгубени, на надежди, на алкохол, на безвремие и на очакване. Когато приближиш до мен, въздухът ще се наелектризира, никога няма да сбъркам аромата ти. Искам да усетя кога идваш, без да гледам. Не е нужно да доказвам любовта на очите си, те виждат само каквото пожелаят. Както сутрин, когато се събудя, усещам от коридора да мирише на кафе с мляко и тежки цигари, аромат на мъж. Без дори да ставам от леглото, знам, че си тук. И сигурно е събота.

Усети аромата и чара, който носят хората от морето.