Капаните на крайния феминизъм

Когато една жена знае как да бъде жена, и мъжете са повече мъже около нея

  • 28.12.2016
  • от Даниела Кръстанова

Имам една очарователна приятелка  рускиня, която винаги е имала невероятно влияние върху мъжете. Не знам какво им прави, но без да е чак най-голямата красавица, много пъти съм била свидетел, че винаги знае как да реагира и какво да каже и след нея буквално има опашка. Когато се запознахме преди няколко години и тя погледа известно време отстрани отношенията ми с тогавашния ми приятел и с останалите мъже в живота ми, един ден ми каза – и ти си като повечето българки. Вие само се карате с мъжете и вечно искате да сте им най-малкото равни. Постоянно ги нападате, крещите и се тръшкате. Не ви остава време да ги обичате. Това не ок.

Разказвам го, без да поставям оценки за нейната правота или обратното. Рускинята се прибра в България от САЩ за първи път от две години и веднага констатира „положителна“ промяна в мен, което ме притесни, защото не можех да разбера дали е катастрофа или постижение. И все пак от рускинята, от 25-те си години и най-вече от мъжете в живота си научих, че така модерният краен феминизъм в някои отношения никак не е хубаво нещо. За него може би има редица основателни причини, но някак ми се струва, че той изпреварва психическата готовност на двата пола да променят поведението си и именно затова се получават големи кризи в отношенията помежду ни.

Прекаленият стремеж към равенство сякаш все по-често се бърка с желание за еднаквост,

благодарение на което жените забравят да бъдат жени и мъжете забравят да бъдат мъже. Защото да сме равни на мъжете далеч не значи да сме като тях. Резултатът от тази криворазбрана представа поражда самодостатъчни, злобни или прекалено агресивни жени, както и неуверени, комплексирани или още по-агресивни мъже. Понякога ми се струва, че жените все повече мачкаме мъжете и после се оплакваме, че от тях нищо не ставало. За добро или лошо според мен момичетата се влюбват в мъже, на които съзнателно или не се възхищават, а мъжете остават с жени, в чиито очи откриват възхищение в най-чистия му и здравословен вид. И понеже сме и искаме взаимнодопълващи се, но различни неща, няма абсолютно никакво биологично обяснение на стремежа към еднаквост. Когато има съревнование, винаги има победител и победен, а победеният никога не се влюбва в победителя и обратното.

Никога не съм страдала от липса на мъжко внимание, но си давам сметка, че отношенията ми с тях започнаха истински да се получават, когато спрях да се стремя на всяка цена да им доказвам, че не съм нещо по-незначително от тях. Позволих си да игнорирам поне привидно този вътрешен стремеж и сякаш веднага започнах да привличам такива, които се отнасяха към мен така, че да се чувствам много повече от равна, а дори специална. Убедих се, че мъжете винаги се връщат при една жена, когато усетят, че при нея е най-хубавото място, на което могат да бъдат. Където се чувстват оценени, значими, обгрижени и необходими. И най-важното – желани. Поговорих си по темата с господа на различна възраст и се убедих, че това жените да са нежният пол просто им е генетично закодирано, по същия начин както на нас обратното. Не изтъркано или ретро, а най-нормалното нещо е момичетата да са нежни, грижовни, да са с мека кожа, глас и поведение. И всичко, което произлиза от това в много по-общ социален план.

Не знам какъв е редът на случване и как едното води до другото, обаче ние все по-малко умеем да получаваме комплименти, внимание или подаръци и мъжете спират да ги правят. Все по-често виждам момиче, на което някой мъж казва колко е красива днес, и тя неловко започва да се обяснява, че косата й не се е получила, че тази рокля е стара и не е нищо специално или е наметнала първото, което е видяла в гардероба. Не разбирам защо, особено когато видимо се е постарала. Скромността е хубаво качество, но не и когато граничи с подценяване на собствената ни същност или когато е породена от неудобството да получаваме похвали, защото не сме напълно сигурни, че ги заслужаваме.

Няма нищо по-хубаво от това момичетата да се стараят не само заради мъжете, а и заради себе си, а мъжете да го оценяват.

Дайте сега да спрем да си бръснем краката, да ходим на маникюр или фитнес, както и да носим секси бельо, за да не ни възприемат единствено като излъскани и кухи сексуални обекти. Не виждам някоя да го прави. Кой е казал, че едното изключва другото? А и я пробвайте да задържите мъж, който не се  чувства постоянно привлечен от вас. И без да поставям оценки към нечие поведение, не един мъж ми е признавал, че именно това е една от причините да си хване любовница. Жените май понякога го правим заради същото. Всеки има нужда да се чувства специален, желан, сексуално привлекателен и оценен. Да вижда, че човекът до него се старае и оценява собственото му старание.

Някой беше казал, че една жена се влюбва първо в отношението, после в мъжа. В голяма степен съм съгласна, защото понякога не устояваме на постоянното и правилно поднесено внимание, особено ако зад него открием и достатъчно други основания за това. За мъжете не бих казала, че същото важи с пълна сила. Според моето субективно мнение в началото те се влюбват по-скоро във външния вид, излъчването и не на последно място в хубавия секс. Но остават при тези, в които намират правилно отношение, загриженост и жена, която знае как да бъде такава, преди да започне да се състезава с мъжете.

Виж и какво искат жените един мъж.