„Къде ще си на Нова година“ или много шум за нищо

Най-сигурният начин да си прецакаш вечерта е да си обещаеш, че тази година всичко ще е различно

  • 14.12.2016
  • от Даниела Кръстанова

В края на декември, в безснежни зими като тази не знам дали Коледа е във въздуха, но въпросът, къде ще си на Нова година, със сигурност е. Колкото повече се отдалечавам от ученическите си години, толкова по-досаден ми става той. И на голяма част от хората около мен също. Не ми се хаби излишна енергия за проучвания, планове и дори разправии с приятелите ми къде е най-добре да бъдем, че току-виж сме прецакали този толкова важен ден.

Горе-долу парти като парти, ден като ден. Обичам празниците, и то най-вече коледните, обичам онова специално нещо, което се носи във въздуха и те кара да вярваш в чудеса, да си някак по-влюбен, по-обнадежден и по-позитивен. Обаче не разбирам цялата чак такава, в някои случаи едномесечна превъзбуда по празнуването на Нова година. Лично аз си прекарвам почти всеки петък вечер по-добре от последните няколко почти разочароващи Нови години.

Проблемът сякаш е в прекалените очаквания.

От деца са ни учили да чакаме Коледа и Нова година като най-вълнуващите дни в годината. Когато ще получаваме подаръци, ще сме обградени от хора, които ни обичат и обсипват с внимание, ще се радваме на снега и на любимите гозби на мама, ще гледаме коледни филми и ще ни е позволено да ядем колкото шоколад искаме. И така всички свикваме с идеята, че нощта на 31 декември е една от тези, в които непременно трябва да сме най-щастливи. Купуваме си нови рокли и ризи, мятаме трицифрени суми за грим, прическа, обувки или нов парфюм и очакваме онова чувство, което пазим от детството.

Само че обикновено именно на Нова година разбираш, че нещата, които по учебник трябва да те правят щастлив, невинаги успяват. И точно заради прекалените очаквания, които често са дори подсъзнателни, на сутринта сваляш лъскавите дрешки и си казваш – това ли беше?! Понеже точно на най-бляскавото парти, докато пиеш скъпо вино от красиви чаши, искаш или не, наум си правиш равносметка. И точно когато си най-щастлив, в главата ти се появява някой, който не е до теб сега, сякаш за да ти напомни, че не си. Където и да си, на Нова година винаги се сещаш за най-щастливия си 31 декември и си мислиш колко неща са се променили. За този, с когото се целувахте под блясъка на пищната заря и си обещахте винаги да сте заедно на този ден. Или за онзи, който те обичаше повече от всеки друг на света, но ти не може да направиш същото и той си отиде. Или за онзи, с когото за теб всеки ден бе по-хубав от празниците, но не и за него. И дори през останалите 364 дни да си ОК с всичко случило се или неслучило се и отдавна да си го приел, точно на Нова година трябва да си го припомниш и да те сдуха. Нали Плевнелиев ще каже от телевизора, че е време за равносметки.

На Нова година щастливите са най-щастливи, защото умеят да благодарят за всичко, което имат сега, а някога е било само мечта.

Понякога хората наистина изваждат късмет, да му се не види! Обаче тъжните са още по-тъжни, защото нима е справедливо в най-чакания ден, когато всичко и всички са най-красиви, да се сблъскваш с грозната истина, че без да усетиш, успя да прецакаш толкова много неща за 365 дни?
Поне според мен най-сигурният начин да си провалиш прекарването на вечерта е да си обещаеш, че тази година всичко ще е различно. Че най-накрая ще се нареди. Че догодина по това време ще бъдеш по-щастлив, по-успешен, по-богат, по-слаб, че ще си отказал цигарите или ще си си купил нов апартамент.

Че вече няма да си сам или най-накрая ще се почувстваш истински обичан.

Че ще сложиш край, където сега не ти стиска. Ако трябва да стане, ще стане. И това, което плануваме, и дори повече. Или пък по-малко, което, без все още да подозираме, след време ще ни бъде достатъчно. Една година е много време и често е достатъчно, за да разберем , че искаме друго. Да преначертаем посоката и да заобичаме други места, хора и усещания. Сигурна съм, че всеки би се смял, ако преди година някой му беше казал какво му предстои през следващите 12 месеца. И колко от нещата, за които сме си казвали, че никога няма да направим или бъдем, сега са нашата същност.

А Нова година е само един ден. Просто една вечеря и няколко чаши вино на двойни цени. Вечер, в която не е нужно да измерваме колко сме щастливи според това, къде сме, с кого сме или колко добре сме облечени. Понякога не сме на местата, на които мечтаем, но това не значи, че никога няма да бъдем. Не сме с всички, с които ни се иска, но това не значи, че не сме достатъчно добри. И това, че нямаме всичко, което мислехме, че ще искаме, не значи че сме провалени.

С идването на Коледа и Нова година пристигат и подаръците. Виж култовите такива през годините.