Любовта, която получаваш, е равна на тази, която даваш

Да намериш точния човек не означава нищо друго, освен това да се превърнеш самият ти в такъв...

  • 09.12.2016
  • от Пам Велидис

Има дни, когато всичко се обърква и аз отивам там, където няма никой. Моите отдалечени, открити пространства сред природата. Тя е най-добра в това да те приютява, когато имаш нужда да видиш от дистанция, по-ясно посоката на живота си. В спешните случаи се качвам на тавана, за да си създам свобода в минути съзерцание, да си търся пътища през звездите, които гледам.

Нужна ми е само тишина и близост до небе, за да се откъсна за няколко минути от планетата, без изобщо да съм си тръгвала от никъде.

Таваните и покривите са тайни пазители на небето в човека. Те отразяват бурята и облаците в нас, докато ние сме вторачили поглед в слънцето. Покривите са кинолентата, която се върти, докато ние ежедневно превъртаме дните си, лепим миналото, чупим бъдещето и ни чакат да ги посетим, да се уединим, да вдишаме естествената си среда с всяка частица от нас.

Имам си покриви в града, които ми помагат да ме няма там, където усещам, че ще объркам нещата, които ни е забранено да объркваме толкова пъти.

Качвам се смело, за да гледам отвисоко, и ясно осъзнавам, че мога да падна с огромна скорост към грешните избори. Бягам и носталгично се връщам към всичките любови, които ме нараниха, които не проумях и на които не можех да отвърна. Крия се от поредния избор, който вероятно не е правилният, защото знам, че консумацията на обичането ще е за моя сметка.

Някой градски покрив винаги е там, когато съм уморена от разминаването между някой, който иска да ме има, и някой, който искам да ме има.

Те сменят имената си през годините, докато самата аз се променям и се превръщам в някоя друга. Променя се подходът, цветята в букетите, жестовете, разходките, докосванията, сексът и ритъмът, който ни движи заедно или поотделно, докато все още сме заедно.

Питат ме защо съм рязка, защо лесно си тръгвам, защо се крия, дистанцирам и отдалечавам, защо съм нервна, недоволна и зла. Защото... една жена не стои там, където любовта не я превръща в трептяща звездна орбита. Когато не можеш да си представиш, че мечтите на двама ви са толкова големи заедно, че не могат да се поберат под един покрив и че понякога ти ще трябва да си покривът, който да приютява тишината, да изслушва внимателно, да се откаже от своето местенце, за да се превърне в такова за някой друг.

Всички сме чували от магичните приказки, че да се разхождаш по покривите е далеч по-приятно, отколкото да ходиш по улиците, но никой не ти е казвал, че можеш да се превърнеш в покривало, което отделя съвършено човека, който си насаме със себе си, от този, който се превръщаш пред всички останали. Много малко ще познават и двамата.

Не се отчайвай, ако не ти се случва, защото пътят от Никой до това да се превърнеш в Някой е огромен, тежък и труден.

Никой никога не намира точния човек, защото не съществува точен човек за един господин или госпожица Никой.

Само една осъзната личност може да открие точно това, което й трябва. Да  намериш точния човек не означава нищо друго, освен това да се превърнеш самият ти в такъв.

Това дори не е трудно, когато обичаш истински, но никой не може да ти гарантира, че винаги ще бъде така и колко дълго ще бъде така. Ние спираме да бъдем себе си пред някого в секундата, когато усетим, че той не е същият за нас. Всеки е там, където иска да бъде, когато е  до някой, който иска да го иска. Едностранно нещата се разпадат рано или късно, открито или прикрито.  И изобщо не трябва да те е страх какво щели да кажат хората, ако си в поредното обичане, което не ти е изгодно, което ви прави повече нещастни, разрушава свободата ви, превръща ви в тишина и тъмни пространства, а покривът тежи над главите ви все повече.

В ъгъла на моя таван имам малка библиотека и Ремарк винаги е там, за да го разлистя и открия думите му написани, но толкова ярки, сякаш ги произнася с равен тон:

Ще бъдем по-щастливи, ако своевременно възприемем простата истина, че всеки живее най-вече в собствената си кожа, а не в чуждите очи.

Ще остана само ако за мен не си чуждите очи, впиващи се в мен. Ще остана, ако си способен да се превърнеш в собствената ми кожа, а не си просто мимолетен огън, влязъл под нея. Ще остана, ако да живеем под един покрив означава да не се крия, а да те взема там с мен, за да се слееш с моя бяг на мисли и страхове, да те превърна в моя пулс, който се ускорява само при мисълта, че може да си тръгнеш и вече да не си някой, който иска(м) да ме има. Да остана означава да ти дам същото, иначе всеки покрив ще се срути над преструвките ми и е по-добре да хлопна вратата зад гърба си.

Ако решиш да останеш, стопли се в очите, пълни с огън.