Little miss sunshine: Виктория Георгиева - Mouse

Рисунките по стените оживяват

  • 30.11.2016
  • от Свилена Николаева

Избрахме да ти представим Виктория Георгиева - Mouse, самостоятелен артист, както и женската част от проекта Sunshiners. Тя е ярко и неконвенционално талантлива, с разпознаваем почерк и персонажи, които можеш да видиш по стени, ел. табла или фланелки. Поканихме Виктория на интервю не просто като творец, който обживява градската среда, но и като човек, жена и наблюдател на действителността, такава, каквато ни заобикаля днес. Интересно ни е какво ще ни каже.

Виктория, твоите персонажи изглеждат някак хумористично-диаболични. Малко страховити може би.  Защо?

Донякъде може би заради дуализма, който се крие във всеки един от нас. Съответно и в персонажите. На подсъзнателно ниво те приемат и тези качества. И веселото, и меланхоличното.

Ясно е, че визуалното изкуство комуникира посланието си без думи, непосредствено. И все пак да си представим, че някой минава покрай стена с твой проект. И тя му проговаря: „Хей, пссст..” Какво казва?

Понякога гатанки. Задава въпроси за пространството и въображението. Там обаче е и представата на самия зрител. Понякога той си оформя паралелна представа и това е най-увлекателното.

Пътуваш много извън България. Можеш ли да ни разкажеш за разликата в нещата, които те провокират тук и в чужбина? Къде се чувстваш повече ти? Претърпяват ли промяна персонажите ти в зависимост от мястото?

Чувствам се себе си и в двата случая и там е дилемата. Не мога да се закотвя само на едно място. Съзнанието ми често блуждае в различни посоки и това донякъде се оказва добре за внасянето на повече разнообразие в ежедневието. Чувствам се мотивирана да творя и в България, и навън. Но истината е, че тук нещата се въртят в затворен кръг, понякога това действа някак демотивиращо. Като че ли в чужбина по-ясно се усеща колективният дух, цялостността  на идеите и стремежите.

А самите персонажи търпят трансформации, които са си вследствие на наслагване от впечатления, вдъхновения. Хубавото е , че и те успяват да пътуват.

Знаем за проекта ти „Азбука на вдъхновението”, по който работиш с детска аудитория. Този процес двустранен ли е? Случвало ли се е някой малчуган да те вдъхнови за визуална идея?

„Азбука на Въображението“ е вълшебен проект. Той въплъщава идеята за споделяне, вдъхновение и експерименти. Като преживяване и процес кръжокът е много личен за мен. Децата могат да ни действат адски инспириращо, да ни провокират. Често пъти се е случвало те да искат да дадат идея за тема и тя се оказва много оригинална! Тяхното въображение извира от дълбините на най-чист извор.

Какво за теб е високо изкуство, къде го виждаш?

Виждам го в нещата, които успяват едновременно да действат на няколко различни ментални, визуални и сетивни перцепции. Също в онези гатанки, които задават въпроси на зрителя, провокират на различни нива, изместват представи и охарактеризират.

За повечето от нас е трудно да видим магическото в еднообразието на дните. Ти в кое го намираш?

В идеята за разнообразие. В търсенето на начини и прилагането им. Вдъхновението има редица източници. Откривам магическото в процеса на създаване. Това е един от начините.

Какво мислиш за един от бичовете на съвремието – скуката? Вниманието на съвременния човек е краткосрочно, възприятията ни трябва да са постоянно завладени от интензивност на усещанията и възприятията, за да остане то приковано към нещо.

Истина е. Залети сме от информация и визуално многообразие. Можем да боравим с много повече средства – информативни, технически, развлекателни. Всеки си избира определени неща, на които започва да отдава повече внимание и време.

Как според теб трябва да се промени градската среда в България? Имаш ли идея в главата си? Как да се вложи цвят в посткомунистическата ни архитектура?

Да живеят Цветът и Формата! Истината е, че е нужно. Желано е. Но и често възпрепятствано. Съществуват редица идеи за проекти и намеси в градска среда, визуални намеси върху градски обекти.

Кое за теб е естетично и крайно неестетично?

Тук пак опирам до дуализма. Понеже във всеки аспект успявам някак да намеря и плюса и минуса, ми е трудно да разгранича естетично от неестетично. Просто има неща, които в един момент стават отживелица. Естетиката е във всичко около нас. В хаоса, в еклектиката, в красивото, в гротескното.

Ти работиш на открито в повечето случаи. Можеш ли да дадеш идея на онези, които прекарват работния си ден в затворени офисни пространства и естеството на работата им не е креативно – как биха могли да имат досег с изкуството в някаква форма и да го инкорпорират в техния работен процес?

Зависи кой какви влечения има, но вероятно купчинка листи А4 и цветни моливи биха били подходящи за скициране на идеи и сюжети.

Разкажи ни за последния проект, в който взе участие?

С Алекси Иванов (ФАМОУ) сме започнали един независим авторски стрийт арт проект, който е посветен на детските игри от близкото минало. През септември бях в Щатите – първото ми посещение на континента. Основният проект, за който отидохме като SUNSHINERS с Николай Божинов, беше участието ни на Meeting of styles San Francisco. Това е световно графити и стрийт арт събитие с дълга история.

Кои са за теб предизвикателствата като към артист и в чисто човешки измерения?

Едното е да успея да синхронизирам тези две понятия. Тяхната симбиоза понякога се оказва по-трудна. Провокирана от въпроса за смисъла на нещата, перипетиите, вътрешната мотивация, външните фактори – често си задавам въпроса кое си струва и кое не.

Предизвикателството е да успея да си обясня нещата и след това да ги предам и на другите.

Опиши ни как изглежда твоята картина за тишина.

Почти черна – черното ми действа успокоително. Затваряш очи, отпускаш се, заспиваш. Но не сънуваш. Само черно, тишина и спокойствие. Но за да има повече наслада от тишината, е редно да се появят и някои тъмнотюркоазени краски, малко охра, лек лимоненожълт теч.

Кой е твоят „суров материал”?

Природата. Емоциите.

Коя е твоята кауза?

Да вярваме.

В какъв персонаж би превъплътила София? Що за „птица” е?

Персонаж, отпечатан на пъзел. Флора и фауна. Различни краски. Козина,пипала и много очи. Мека пластика. Haute couture.

Виж от кои двама взехме интервю миналия път... по престилки.