Петък е за алкохол и клишета

Лед в алкохола и стереотипи в любовта - за по-слаб вкус и по-леко действие

  • 04.11.2016
  • от Елица Стойчева

Вечерта е петък. От чашите се пие бързо, следите от червило са по ръбчетата, брокатът е залепнал и по мъжките бради. Компанията е в пълен състав. Темата е любов. Ти се чудиш защо той не ти пише, а те, твоите верни приятели, те успокояват с любов. Настава спор.Клише на всички клишета и първо място на масата печели фразата, която веднага щом се изрече, ме кара да гледам към адресанта й с недоумение: „Ама, маци, нали знаеш,то винаги единият обича повече!“. Да бе, маци, ама в хипермаркета продават кантари за месо, за подправки, но не й за любовно тегло. Факт е, че някои мерят любовта и в сантиметри, но за мен не съществува мерна единица, която да измери емоциите. Хубаво е във всяка една връзка едното човешко същество да тежи повече, чисто и просто, за да се получават поддръжките.

Но любовта е любов само ако е безтегловна и ти дава необходимия керосин за летене.

Чашка по чашка се стига и до изневярата. По тази тема винаги някой изявен радикалист се провиква: „Мм, че то всички изневеряват!“. А след него се провикват поне двама други, за които „за един път не се брои“ или „щом не ме хвана, няма драма“. Спорът е в разгара си именно когато се постави на масата блюдото на изневярата, отворим капака му и започнем да обсъждаме кои са основните съставки. За някои те са естественият физически нагон, за други отчаяние и скука, за трети отмъщение и незадоволеност. Истината е, че започнеш ли да се вълнуваш от нечия друга фейсбук стена, чатът е мютнат. Хубаво е да се усетиш навреме и да си обновиш статуса искрено, без да изневеряваш поне на себе си.

Питиетата за загрявка вървят към привършване, клишетата никога. Точно преди полунощ решаваш да не се цепиш от компанията и да ги последваш в клуб Х. В този момент сваляч Y недоволства, защото наоколо присъства й бившето ти гадже, а както знаем „Старата любов ръжда не хваща“. Само дето хваща плесен, варовик, котлен камък и разни други гъби и микроорганизми, с които и Мистър Пропър не може да се справи, колкото и да му подсвиркваш. Миналото е в архива, нека да изживеем прекрасното настояще и да предизвикаме чудесното бъдеще, а ревнивите комплекси да оставим да се излежават  вкъщи на дивана и да ги демонстрираме само пред близки до фамилията.

Вече е 3 часа след полунощ. Всички са гладни и клише номер 4 се разполага на масата: „Любовта на мъжа минава през стомаха“. В тази минута тълпи от жени се втурват да бъркат манджи, само дето нито един мой приятел не ми е казал: „Абе тази новата ми прави страшна мусака!“. Може би защото мусака вече можеш да си купиш на всеки ъгъл или просто вече българинът е тотален сьомгоман. Истината е, че е добре поне един от партньорите да притежава основни готварски умения, защото гладът е враг на човека. Както знаем, гладна мечка хоро не играе, камо ли да прави любов.

5 сутринта. Всички сме се настанили в най-гостоприемния хол. Обсъждаме Бегбеде и последното клише за  нощта. Любовта вече трае три години.

В съвременната реалност обаче любовта трае три часа, три дни, три месеца, но цели три години е годна само пастата ми зъби.

Вече много ни се спи, а и трябва да сме красиви за следващата вечер, в която да спорим с клишетата. Всеки се прибира към къщи, раздвоен между временните емоции и вечността. Бъди извън клишето и обичай поне за три минути.Сега!

Сега, защото предупредителният глас на ноември изтича