Pet sisters търсят за всяко куче неговия човек

Защо е важно да говорим за бездомните животни, кастрацията, осиновяването и отговорността към домашния любимец?

  • 01.11.2016
  • от Биляна Славейкова

Срещаме те с Даниела, Диана, Катерина, Ники, Нели от Pet Sisters – група съмишленици с различни професии и интереси, но с обща кауза – спасяване на бездомни животни. Преди точно година те мобилизират сили и днес вече имат собствен спасителен център, в който се грижат за над 60 кучета. Опитват се да помагат на максимално много бездомни животни, но най-вече спасяват такива, които не биха оцелели на улицата – бебета и техните майки, болни, възрастни, малтретирани животни. След като бъдат излекувани, ваксинирани, кастрирани и социализирани, ги предлагат за осиновяване – в България или в чужбина.

Ако темата и за теб предизвиква гъдел под лъжичката и искаш да си полезен на ниво над коментар в социалните мрежи, Pet Sisters те чакат на 10 ноември в Gallery 2.0, за да отпразнуват с фотографска изложба и среща на съмишленици, първата година от съществуването на организацията и първите сто спасени животни.

Кои са Pet Sisters? Как любовта към четириногите се превърна в кауза?
„Петсистърс“ са шепа хора – буквално. Пет, заради броя, pet, заради думата „домашен любимец“. Всеки един от нас на някакъв етап от живота си е отворил очите си за бездомните животни и по един или друг начин е опитвал да им помага. Общите каузи събират хората и така се намерихме. Вероятно при други обстоятелства нямаше и да се познаваме. Ние сме Даниела, Диана, Катерина, Ники, Нели и приятели.

Задомявате повечето от тях в чужбина, защо е така? Наистина ли чужденците са по-склонни да вземат възрастно или кученце със здравословни проблеми например?
Има хора, които търсят именно куче или коте с някакви увреждания или в напреднала възраст. Тук повечето хора държат на породата, на външния вид или да е дребно, да е пухкаво, да изглежда добре в дрешки или с панделки или пък да има внушителен вид, да всява респект. Има и модерни породи, като малко след преминаването на съответната мода се увеличават изхвърлените кучета от тази порода.

В момента има бум на скитащите лабрадори и ретрийвъри. До преди 1-2 години бяха хъскитата. Питбулите също често се изоставят.

Хората не си „пишат домашното“ – не преценяват спецификите, енергията, нуждите на дадената порода. Малко след това се оказва, че не могат да се справят, и кучето се озовава или вързано в някое село, или просто на улицата.

Очевидно все още имаме твърде много комплекси и някои ги избиват чрез кучетата, които избират за свои домашни любимци. Тук все още твърде много хора прехвърлят собствените си емоционални състояния върху кучетата си, не осъзнават, че това е съвсем различен биологичен вид, със свои инстинкти, характерно поведение, нужди и собствени емоционални състояния, буквално – отъждествяват се с тях. Мъжът, който трупа мускули във фитнеса, си взима ротвайлер, питбул, дого аржентино. Жените, които са твърде вторачени във външния си вид си взимат малко чихуа-хуа или йоркширски териер, чиято чанта с панделки и шнолички е колкото багажник на автомобил. Съответно това да осиновят възрастно, сляпо, трикрако или с нелечимо заболяване за повечето хора тук е немислимо и не е въпрос само на разходи за ветеринарни нужди.

Тук дори много хора изоставят домашния си любимец именно в последните години от живота му – жал им било да го гледат така стар и немощен, затова го изоставят в приют или просто го изхвърлят някъде, да си умре.

Чували сте – сам като куче, гладен като куче, кучи студ, пребит като куче и т.н. Всички тези изрази са показателни за отношението, което имаме към кучетата тук.

Стават ли хората по-отговорни в отглеждането на кучетата си според вас? Склонни ли са да осиновят, вместо да купят куче от порода?
Бавен и труден е този процес, но сме тръгнали в правилната посока. Все повече хора виждаме да разхождат по едно, две, три безпородни кучета, но все още осиновяванията в България са много малък процент спрямо осиновяванията в чужбина. Ние например за малко повече от година имаме задомени в България 6 кучета, 2 от които осиновени от чужденци, живеещи тук. А общо сме намерили дом на 100. Процентът се смята лесно.

Кои са стъпките за справянето с бездомните кучета?
Кастрации, кастрации, кастрации – на бездомни и на домашни. Особено в малките населени места. Контрол върху домашните кучета, пак – най-вече в малките населени места. Никой не проверява дали дворното куче е регистрирано, дали е кастрирано, плащат ли се данъци. Дори в големите градове проверките на стопаните по паркове и градинки са спорадични акции. Увеличаване на данъка за некастрирано куче и контрол върху стопаните. Основната маса бездомни идват именно от селата – там трябва най-вече да се работи. „Кастрирай и върни“ е единствената доказана методика за намаляване на популацията от бездомни.

Кои са препъникамъните пред вас и това, с което сте се заели?
Като цяло спасяването на бездомни е трудоемка задача, но и никой от нас не е очаквал да е лесно. Ако работиш упорито и отдадено, нещата все пак се случват. Най-трудно е обаче да оцелеем емоционално. Ако нещо може да ни препъне – то е именно това – да прегорим. Много хора през годините се отказаха именно заради това. Тази кауза се работи със сърце, но и с много мозък. Трябва да си повече рационален, отколкото емоционален, за да си полезен. Така се оказва. Не можем да спасим всички. Налага се да избираме. Налага се да отказваме. Такива избори правим всеки ден, тежки избори, а това изтощава извънредно.

Кои са нещата, за които е важно да се говори, и каква е вашата позиция по важните теми?
За отговорностите, за човечността, за това, как и в каква среда отглеждаме децата си, за агресията и за това, че крачката между това да нараниш животно и това да нараниш човек е съвсем, съвсем малка. Че не е от съществено значение дали обичаш или не обичаш животните – тяхното място не е на улицата и отговорността за това е на всички ни, че всички заедно по един или друг начин трябва да работим за една по-поносима жизнена среда. За каузите. За това, че е важно всеки да има своя такава и да работи за нея. За това, че „свършиха ли се децата и старците, че помагате на кучета“ е адски тъпа реплика.

Има два типа хора. Такива, които мрънкат във фейсбук, и такива, които помагат. На хора, на животни, чистят паркове, имат ангажирано отношение изобщо към света, в който живеем.

Ще дадем един пример. Председателката на една от партньорските ни организации в Австрия има осиновени от България и дете, и куче. Изобщо противопоставянето на децата и кучетата е нещо, за което много трябва да се говори. И да се показва. Кучетата много помагат на децата, особено в това лудо време, когато те страдат от различни дефицити – на внимание, на любов, на достатъчно самоувереност и на правилна самооценка. И затова имаме пример – поканиха ни и с огромно удоволствие се включихме в инициативата „Чело куче книжки“, където деца със затруднения при четене имаха една по-търпелива и неосъждаща слушателска аудитория – кучета от нашия спасителен център. Тук малко използваме терапевтичната сила на кучетата, хората са чували за кучета – водачи на незрящи, и май толкова.

В западноевропейските страни кучетата се отглеждат в домове за възрастни хора, за да не са самотни обитателите им, влизат в болници заедно с пациенти в кома например, деца с проблеми от аутистичния спектър имат значителен напредък в общуването, след като заживеят с куче.

За тези неща трябва да се говори. С хората, с институциите. Тук животни почти никъде не се допускат – опитайте да влезете с куче в ресторант, в банка, в магазин, да се разходите на плажа дори. Абсурдно е, но дори и в някои паркове има забранителни табели. Ето за тези неща трябва да се говори. Че „куче“ не е синоним на тении, бълхи и поне един отхапан крак. Трябва да се говори, че всеки стопанин трябва да отглежда и възпитава кучето си адекватно.  И да, трябва да се говори за това, че е по-смело и отговорно да осиновиш, отколкото да купиш, защото приятелите и членовете на семейството не бива да се купуват. За кастрациите е добре да говорят ветеринарните лекари. Тяхната дума има повече тежест от нашата. Те трябва да обясняват защо е важно да се кастрира. Защото все още чуваме „Ама лекарят ми каза, че е по-добре да роди веднъж, за здраве“. Е как да убедиш този човек, че лекарят му е пълен некадърник?

За колко животни се грижите в момента, къде, как откривате хора, които искат да ги осиновят?
В момента се грижим за около 60 кучета и 2 котки. Търсим осиновители чрез интернет каналите ни – страницата ни във фейсбук и сайта ни, както и чрез партньорски организации в чужбина.

Партнирате ли си с други организации с подобни цели?
Разбира се, и в България, и в чужбина. Партньорските ни организации в чужбина ни помагат да намираме нови домове за животните, които спасяваме, а със съмишлениците тук също си помагаме по най-различни начини.

Къде да ви намерим?
На работните ни места, във фейсбук – https://www.facebook.com/petsisters.bg/, или в спасителния ни център в с. Кривина.

Какво сте ни подготвили на 10 ноември в Gallery 2.0?
Идеята е да се съберем с приятели и съмишленици на по чаша хубаво вино и да отпразнуваме първата ни годишнина и първите сто спасени живота – толкова са кучетата и котките, на които сме намерили нов дом. В процеса на търсене на дом се налага да правим ужасно много снимки, понякога ни помагат и приятели, професионални фотографи, за което сме им изключително благодарни. Решихме с най-добрите им кадри да направим и изложба – нека повече хора видят какви хубави кучета имаме – все от улиците прибирани. Снимките са на фотографите Евелина Несторова от Photo Of You и на Мария Съботинова. Изложбата ще има и благотворителен характер – снимките могат да бъдат закупени, като средствата ще отидат за зимната подготовка на нашия спасителен център.

Защото щастието се познава по муцуната.