Странните навици на великите писатели

"Много е лесно да пишеш. Просто сядаш пред пишещата машина и кървиш."

  • 19.10.2016
  • от Кати Папазова

Писането никога не е било просто действие или нещо, което да седнеш и да свършиш. То е ритуал, на който трябва да се посветиш. Случва се, когато си пожелае. Всеки, който пише, ще ви каже, че е като настинката. Никога не идва при повикване. Когато дойде, рядко си в най-доброто си състояние. Докато пишеш, се чувстваш на някое друго място и ти е едно такова неразбрано. Предполагам, че съществото на пишещия трябва да се пребори с вътрешната си хармония. Защото никога не ти се пише, когато си в нирвана. Да, можеш да пишеш за нея, но никога, когато си в нея. Ще се сетиш по-късно колко хубаво ти е било, когато вече ти е толкова тегаво, че нищо не ти остава освен желанието да се пречистиш емоционално. И да го напишеш. 
Понякога писането може да те хване рано сутрин, да те събуди или пък да напомни за себе си, когато видиш дори и най-обикновеното нещо. Едва ли някой е намерил формула, по която да изведе как точно и при какви външни (или вътрешни) обстоятелства се случва.
Защото при всеки е различно.
В други случаи просто не е ден за писане. Отваряш празен документ или бележка в телефона ти, седиш, гледаш клавиатурата, думите си текат, но просто нищо не е в съзвучие. Не помагат нито цигарите, нито допълнителна чаша (или бутилка), нито джазът. Просто писането си е решило, че днес няма да ти се случи.
Факт е, че дори и на най-великите в бранша са имали своите творчески дупки. Думите, които са написали, когато са били във фаза, крещят за богат вътрешен свят, новаторски идеи и доза ексцентричност. Всеки от тях е имал своите привички и ритуали при писане, които са поне две трети от творческия процес. Защото индивидуалността се изразява в това, как правиш нещо, което и други правят, но по твой начин.
Ето как някои от писателите с главно П се справяли с писането, когато им се случи. И съответно как са написали думите, които са ги направили имена.

ЪРНЕСТ ХЕМИНГУЕЙ

За  Хемингуей разказват, че обичал да пише своите думи, докато стои изправен до пишещата си машина. И когато почувствал, че мозъкът му за деня вече е изпразнен, той отивал в любимия си бар „Флорида“. За да удави чувството на празнота. И така всеки ден, докато се роди поредният шедьовър.

ТРУМАН КАПОТИ



В пълна противоположност на Хемингуей авторът на „Закуска в Тифани“ творял единствено в хоризонтално положение. Споделя със свои близки, че не умее да мисли, когато не се е излегнал на легло или диван. Задължително трябвало да държи цигара в едната си ръка, а до него да се носи аромат на топло кафе. Пиенето на някаква течност било задължителен ритуал за създателя на „Хладнокръвно“. Кафето било преди обяд, след обяд си пийвал чаша ароматен ментов чай. Привечер шери, а във вечерните часове най обичал мартини. Хедонизъм, който не бих имала нищо против да заимствам.

ВИКТОР ЮГО



Освен безспорен талант бил и голям любител на отсъствията от дома. Дали на разходка или на гости, в някое заведение или на театър, той почти не се спирал на едно място. За да укроти този свой недостатък, пишел „Парижката Света Богородица“ и „Клетниците“ гол. Накарал своя камериер да скрие дрехите му. Без изкушение, той се задържал у дома в бързане да завърши творбите за възможно най-кратко време.

ВЛАДИМИР НАБОКОВ



Авторът на „Лолита“ е практикувал различен начин на писане. Той е композирал почти всичките си творби върху индексни картички, които съхранявал в кутии. Този метод му е позволявал да пише сцените непоследователно и да ги преподрежда по всяко време. Писателят е имал практиката също така да складира част от картичките под възглавницата си. По този начин, ако му хрумнела някоя идея, веднага я записвал.

АЛЕКСАНДЪР ДЮМА



Французинът е написал историческите приключенски романи „Тримата мускетари“ и „Граф Монте Кристо“, използвайки цветна кодирана система на писане. Бил е изключително придирчив към цветовете, с които е работил. В продължение на десетилетия Дюма е използвал различни цветове, за да отбележи начина си на писане. Синьото е цветът на художествената проза, розовото – на нехудожествената и различни статии, а жълтото – на поезията. Понякога изкуството е просто добра организация.

ОНОРЕ ДЬО БАЛЗАК



Още един французин и любител на кафето, Балзак е зареждал креативността си с около 50 чаши от топлата напитка дневно. Това е било нужното количеството кафе, което е изпивал всеки ден, за да го навести вдъхновението. Някои изследвания върху работата на Балзак сочат, че той почти не спял, докато пишел „Човешка комедия“. Късметлия, че е открил начин, по който писането да идва по поръчка.

Виж още ослепителните актриси от миналото.