Не чакай. Скачай

Чакането убива апетита

  • 10.10.2016
  • от Елица Стойчева

Чакам. Глагол. 5 букви, никакво действие. Ако бях министър на езикознанието, бих му отнела званието да бъде в живата част на речта. Мразя да чакам. Побъркват ме и хората, които ми натрапват да ги чакам. Да идваш навреме ти печели още време. Посочи ми нещо по-скъпо?

Чакането често се възпитава у невръстните деца. На всяко по-неудобно питане затруднените родителски тела съветват младежта да изчака. Първо чакаш да пораснеш,  после да станеш на 18, да завършиш университета. Навършваш пълнолетие и се нареждаш да чакаш на опашката. Всяка секунда, нов повод за чакане. Чакаш да дойде лятото, да дойде Нова година, да се появи петък, да стане понеделник, да забогатееш, да бъдеш известен.

За човек, който се осмелява да върви, а не да почака, гледката наоколо е чакалня.

Имаш личната карта, можеш да четеш и пишеш, какво чакаш?! По-млад няма да станеш, по-красив едва ли. Работи, пътувай, искай, давай, получавай. Радвай се на зимата, все едно е лято, напий се с приятели във вторник, не спирай цигарите след 1 януари и не се записвай на фитнес в понеделник.

Ние, жените, особено  много обичаме да чакаме. Предимно в любовта. Чакаме я подобно на новата есенно-зимна колекция. Още от ранна тийнейджърска възраст набелязваме желания екземпляр на бял кон, пардон, с лъскав фасон, и още при рисърча на превютата в нета знаем коя рокля от новата колекция ще изчакаме да си купим.  Разберем ли, че желаната от нас стока е вече доставена, втурваме се към мола. Обикаляме, търсим, мерим, изпращаме няколко кадъра във вайбъра на компанията за мнение. Накрая си тръгваме с роклята, която е прилична, но не зашеметяваща, не ни  стои. Съдбата на тези рокли е подобна на тази на чаканите ни любови. Оставяме ги да висят в гардероба и така дълги години тези изчакани рокли са в красива връзка с етикета и покорно седящи в килерите ни. За щастие при следващия шопинг маратон просто минаваме на път за работа покрай някой малък  магазин. Виждаме някоя хубава непретенциозна рокличка, която събужда зоологическата градина под пъпа ни и ако имаме смелостта да не изчакаме, купуваме я. Ако не чакаш, а се оглеждаш повече, ще видиш някоя красива модна находка, ще я купиш дори без да я премериш, и след това няма да я свалиш от гърба си поне през следващите десет години,

но явно трябва първо  да се научиш да не чакаш да се влюбиш.

Знам, че ежедневието ни е напрегнато и че понякога е нужно леко да се поизчака. Чака се на светофара, в метрото, при доктора, но да превърнеш чакането в основно си агрегатно състояние ще остави след теб само въздух.

Всички ние чакаме влака, но чакалнята е място, остаряло за  живота през XXI век.

Ако в началото на ХХ век населението на Земята е било около 3 милиарда, то днес сме над 7 милиарда и никой никого не чака. Дори в нашата малка България, която според учените се топи, днес живеят около 6 милиона. Та ако имаш идея, реализирай я днес, щото утре или някой ще те е изпреварил, или ще е направил нещо сто пъти по-яко. Едно от най-хубавите клишета гласи, че най-хубавите неща се случват, когато и където най-малко ги очакваш. Та не чакай, скачай, ако не се приземиш, ще полетиш!  С теб сме.

А животът е бягаща пътека.