Бегбеде – добрият, лошият и злият

Светът е грозен, за да може той да го напише по красив начин

  • 05.10.2016
  • от Пам Велидис

Предпочитам, вместо да се ровя за цитати, обиколили интернет, описания, изпълнени с помпозни и натруфени думи, да разкажа моята история с този френски скандал.

Беше през 2010 година, краят на август, а аз стоях във free shop-а на някаква безмитна зона. Най-накрая го бях намерила. Парфюма Obsession на Calvin Klein.Това няма да е реклама на парфюм, разбира се. Просто прочетох първата книга, която бях открила на Бегбеде. Препоръчаха ми я, защото предизвикала фурор. Купих си я и почти веднага я  изцапах с всичките си женски принадлежности. Мислих си, че ще е някакъв боклук, а автора не бях чувала. След това буквално се потопих в редовете, които ме накараха да пожелая да живея в света там. Откраднах по нещо от всяка негова героиня, преживявах бунтът и главоблъсканицата на героите му и да не спирам все още да търся въпросите, които си задават.

Бегбеде е себе си и оставя себе си във всеки един свой персонаж.

Днес мога да заявя, че той е написал много книги, които не са силни, и достатъчно, които те помитат със силата си, но за мен си остана Октав от редовете на 9,99.
Дълго време исках да съм точно тази жена, на която пише писма, която съжалява, че е разочаровал, и обича безумно дори, когато всяка вечер си вика проститутки. Исках да бъда  нея и да нося парфюма й, да усещам горчилката и силата й да преодолее нрава на опасния си любим. Това желание е достатъчно основание да го препоръчвам като автор, защото след всеки флакон, който свършваше... купувах нов.

Има хора, които четат Бегбеде и го преглъщат като буци сол. Трудно им е да приемат цинизма и вулгарността, която ги облива. Истината е, че под неговата директност прозират романтика и чувствителност. Затова, когато чуя Бегбеде, в съзнанието ми винаги изплува близнакът, който е.

Специално заглавието на тази книга целеше да покаже нуждата да се посочи цена на всичко, което в последвалите му романи се разраства под различна форма. Влюбих се в суровата действителност, която ми сервира ясно, високо и без заобикалки. Светът се е превърнал в прегладняло за средства сираче, а гладът толерира само парите и вниманието. Бегбеде вкопчва погледа си във всички ненужни неща, които изкушават слабите човешки характери. Облицова перфектно образа на човека от западния свят, подложен на комерсиално и рекламно облъчване, постепенно трансформиран в роб на капитализма, който не чувства, а се роботизира.

Усещането, че си могъщ, когато не ти пука, и безсилието, че не можеш да промениш нещата, но трябва да ги опишеш. Желанието да си мил, въпреки че си жесток и не знаеш коя версия на теб изопачава истината.

Той посочи проблемите, растящи и до днес. Как критиката се храносмила, нахалството се насърчава, клюкаренето се възнаграждава, а оплюването е организирано, за да срине този, към когото е насочено.

Ясно осъзнавах, че според възгледите му щастливите хора не консумират, отвращават се, че всичко може да се продаде. Любовта, чувствата, дори достойнството на хората. Затова ме научи, когато купувам нещо, да извличам не само материалната му стойност, а и емоционалната за себе си, но без пристрастяване. Такъв е той. Гневът му се излива по редовете, но винаги запазва хладно спокойствие. Развратът е около него само, за да се влюбва в платените момичета, които може да има, но не съвсем. Светът е грозен, за да го напише по красив начин.

Приписват му хиляди образи и дори на френския Дон Жуан, а той освен лошо момче е една мечта в мъжко тяло, изпълнена с носталгия и романтика, свита под страха си, защитена от добре снабдения цинизъм. Винаги откровен, за да ти позволи да се разкриеш сам пред себе си, да се познаеш в редовете му, да го мразиш, когато виждаш лошото от него в героите му. Неговите катастрофи се превръщат в твои лични счупвания, които преживяваш и използваш за източник на енергия. Да, това някак са негови думи...

Мисля, че писането е нещо като гняв. Всичките ми книги разказват за катастрофите в моя живот. Написах книга за нощния живот в клубовете, защото започнах да мразя дискотеките. Написах книга за жена ми, защото тя ме напусна. И сега последната ми книга е за рекламата, в която работя от 10 години и също намразих. Бих казал, че главният източник на енергията ми идва от гнева и бунта. Не казвам, че с всеки артист е така, но това е моят начин. Започвам да работя, когато съм нещастен. Това състояние на неудовлетворение и този гневен начин да виждаш нещата може да ме прави идеен или ме кара да работя.

Впрочем историята с парфюма е, че вече го смених, защото избрах да бъда друга героиня, но знам, че Фредерик Бегбеде ще даде старт на второто издание на CineLibriна 5 октомври в зала 1 на НДК. Ще бъде специален гост на единствения кино-литературен фестивал в света, за да представи лично новия си филм „Идеалът“. Екранизация по романа „Помощ, простете“, издаден на нашия пазар от „Колибри“, и заради думите му:

Ти си като вятъра, който кара цигулките да свирят и отнася надалече парфюма на розите.

си заслужава да нося Obsession и да го срещна отново, за да видя някое от новите лица на този Близнак, винаги противоположен на себе си и винаги готов да променя света с думите си.

Още красиви думи от велики мъже