Парен каша не духа

Здравословен оптимизъм или пълна глупост е отново и отново да вярваме, че този път ще е различно?

  • 17.09.2016
  • от Даниела Кръстанова

Знаете хубавата българска поговорка „Парен каша духа“. Звучно съчетание от думи, за което стои вековна мъдрост, идваща да ни предупреди, че ако веднъж се прецакаш за нещо, ако нещо те нарани, разочарова или не се получи, трябва да внимаваш, защото вероятно и следващия път ще стане така.

Звучи логично дори според неоспоримите закони на физиката и на каквото друго се сетите – еднаквите действия водят до еднакви резултати. На теория като много други неща в живота изглежда лесно за разбиране, но практиката май е малко по-различна.

Във времето когато търкаме непечеливши лотарийни билети отново и отново, когато за пореден път даваме последен шанс на изчерпани любови, когато отново и отново лепим стари приятелства и когато почти всички познаваме изречението „довечера ще се напия наистина за последно, а от понеделник вече сериозно съм на диета или фитнес“, научили ли сме се да се учим от грешкитеси или винаги вярваме, че този път ще е различно?

А това упражнение е различно в зависимост от ситуацията и може да бъде от проява на гениалност, през здравословен или празен оптимизъм, до откровена глупост. Това обаче май не бива и не може генерално да ни откаже да опитаме още веднъж.

Това че съм пробвала да направя отново нещо, което предишния път не се е получило, ми е донесло най-хубавите и вероятно доста от най-лошите неща в живота ми. Грешка – уроци.

И без да сме Стивън Кинг, чийто първи роман е бил отхвърлян 30 пъти, а днес дори и децата го знаят, или Опра Уинфри, която са уволнили, понеже не става за телевизия, а днес учат за нея в учебниците,

всички имаме по една история, която ни е научила да не вярваме във вечните провали.

Не веднъж и аз като всеки съм си блъскала главата в една и съща стена сто пъти докато накрая разбера, че не е дървена и започват да излизат грозни цицини. Ходи обяснявай после, че някой те е бутнал по стълбите, след като знаеш, че сам си се търкулнал.

Но понякога, когато кашата стане прекалено гореща, за да преглъщаш огромни количества от нея всеки ден, се научаваш да я духаш, понеже може да ти изгори корема, оптимизма или сърцето. Или още по-добре, никога повече да не ти се прияде от същото.

Това обаче е по-скоро изключение, а не правило и май е добре така да бъде. Защото предимно имаме нужда само от едно ДА.

Ако искаш да започнеш нова работа, да стартираш собствен бизнес, да убедиш някого в идеята си, да намериш съмишленици, спонсори, приятели или любов имаш нужда само от едно ДА. Без значение колко пъти не се е получило, колко врати са били затръшвани в лицето ти, колко пъти си бил отхвърлян или колко хора не са повярвали в теб досега. Всичките не-та на света, изречени в миналото, не могат да заглушат никое ДА, изречено сега.

Стига ни само една фирма да ни наеме, само един инвеститор да повярва в проекта ни, само една банка, която да ни отпусне заем, само една агенция, която да ни предложи приемлива оферта за Азия, само един човек, който да купи стария лаптоп на посочената от нас цена, само един човек до когото да си лягаме вечер и само един приятел, който да ни помогне тогава, когато имаме най-голяма нужда.

Защото дори да е вярно, че еднаквите действия водят до еднакви резултати, понякога обстоятелствата, момента, енергията или там, както искате го наричайте, се променят и това води до друга развръзка.

Нима никога не сте си мислели, че ако бяхте попаднали на онзи стаж или работа не преди година, а сега когато имате повече опит, по-добро образование или знаете още един език, нещата нямаше да са различни? Че ако бяхте помислили още малко върху идеята, която разработвате, вратите за нея вече щяха да са отворени? Че ако бяхте срещнали този човек, който ви обичаше повече от всеки друг, сега, когато умът и сърцето ви са свободни нямаше да се влюбите в него?

Аз съм си го мислела и си го мисля в момента,особено последното. Знам, че има неща, за които можех да се потрудя повече, и хора, на които отдавна трябваше да кажа колко значат за мен, но тогава не го разбирах.

Това не значи, че ще се откажа. Това значи, че никой не бива да се отказва без значение от пропуснатите шансове, от предишните разочарования от всичките горещи супи, които изядохме без да духаме.

Чух скоро някой да казва, че най-много хора в днешно време са нещастни или неуспешни защото не смеят да започват.

Да направят първата крачка. За каквото и да става дума. А как нещо ще стане без да го започнеш и без да се провалиш няколко пъти преди да се научиш да го правиш по правилния начин?

Нали знаете, че птичето каца един път на рамото. Обаче ако си седиш вкъщи и се оплакваш от живота, уплашен от провалите, които не подминават никого в този живот, защото вярваш, че винаги ще те следват по петите, с късмета вероятно няма да се засечете.

Виж в какво един дъждовен червей е по-добър от теб.