Убий мрънкалото с щастие

Не позволявай на мърморковците да те придърпат в своите редици

  • 05.09.2016
  • от Кристина Христова

Преди време, докато се разхождах из Несебър, станах свидетел на нетипична гледка. Възрастен мъж се олюляваше бавно по тротоара. Имаше рошава брада, прилежно изгладена моряшка фланелка и бирено коремче под нея. Очите му бяха зачервени. Усмихваше се с отнесен поглед и танцуваше бавния валс на алкохолното опиянение под лампите.

Около него, пеейки “Тате е пиян, тате е пиян”, подскачаха три весели дечица. Той изръмжа към тях на шега. Престори се на ядосан, а след това избухна в смях. Дребосъците също се смееха. Потупваха баща си по ръцете, докато го насочваха напред. Направо сияеха, задружни, щастливи и искрени.

Преминаващите по крайбрежната алея обаче възмутено въртяха очи. Някои ги заобикаляха, други дърпаха своите деца настрани.

Със сигурност познаваш поне един човек, който би отделил цял час от вечерта си, за да критикува пияния татко. Той ще те убеждава, че сцената, която сте видели, е потискаща и тъжна, докато не изтръгне измъчено съгласие. Или до момента, в който ти писне, направиш примка от салфетките в ресторанта и му я наденеш на врата.

За киселите мърморковци всяка случка е повод за възмущение.

За разлика от традиционния песимист, който може да бъде изключително забавен, мърморкото изглежда така, сякаш не се е забавлявал никога. Дори и на Монополи.

Когато температурите паднат с 5 градуса, за него настъпва краят на света. Когато рязко се затопли, нарича синоптиците долни лъжци. Според него хората с бебета на плажа са луди и трябва да бъдат лишавани от родителски права. Кара те да вдигаш прозореца на колата, защото вятърът е опасен и от него се умира. Особено през лятото.

По-умен е от теб, защото знае, че нощно време в морето не се стъпва. Дори и с палеца на крака. Ще уцелиш счупен рапан и ще си отидеш от този свят, докато приятелите ти с блеснали от мастиката погледи ти поставят турникет от ластика на бански гащета... на погрешния крак.

Изобщо за мърморковците удоволствието е нещо лошо. То носи само ядове и на всяка цена трябва да бъде избягвано.

Много е изкушаващо да се съгласиш с такъв човек, за да те остави на мира. Само че отровата му е заразна и без да усетиш, бавно затъваш във водовъртеж от черногледство. По-добре погали досадника по главата, усмихни му се и избягай далече от него. Той едва ли ти мисли злото. Просто си е такъв.

Приеми го като ощетен от природата и не му отмъщавай.

Избягай към морето, към вятъра, към по-слънчева компания. А ако продължи да те преследва, можеш просто да извикаш „Нищо не чувам, чорапа си обувам“, както правехме като малки.

Или му подари един ваучер за колективно възмущение.