Колективна офисна криза – как да омаеш колегите за десет дни

Клетниците на Юго ряпа да ядат

  • 01.09.2016
  • от Стефани Калчева

Всичко зависи от темпото на възприятие, разбира се – ако имаш предварителна подготовка, можеш да овършеех кариерната джунгла за някакви си 3 дни.

Но да приемем, че си нов в тази безмилостна борба и неопетнената ти още душа се вълнува срещу всяка неправда. В такъв случай слагам шапка и черни очила и шепнешком продължавам с основното. А именно:

НА ОСТРОВА НА ОБРЕЧЕНИТЕ
Най-добре е да изглеждаш всъщност винаги разгневен, това е изключително важно и основополагащо условие, защото създава впечатлението, че си претоварен от работа.

Щастливите хора са изключително подозрителни – как така, нима имат малко работа, нещо така широко около врата им е май?

Не е разумно човек да се усмихва и разпръсква позитивизъм в офиса, все пак е на работа, не е на Бали с мохито в ръка, обграден от палми и ветрила.

Добрият тон повелява да повтаряш непрекъснато (изобщо когато усетиш пауза) колко ти е писнало от всичко, колко точно часове, минути и секунди остават до петък вечер, как не ти стига заплатата и може тук-таме някоя лека, изискана псувня към съдбата и живота като цяло. Това фиаско е с две нотки по-драматично, ако включва нервно тряскане на служебния телефон и изпукване на пръсти.

Ето, вече не си новак, затова знаеш, че 2 седмици преди отпуска трябва да въздишаш нещо в стил: „Ааах, още малко и ще тегля една майна“, след което, разбира се, по пътя на всякакви времеви логики – почивните ти дни минават като примигване и не ти остава нищо друго, освен да се вкиснеш тотално и жално да поглеждаш календара с надежда към бъдните светли национални празници.

РАЗВАЛЕН ТЕЛЕФОН
Помниш ли как изглеждаха забавленията преди ерата на социалните мрежи? Малките удоволствия бяха лесни, евтини и достъпни – хвърляне на бомбички с вода през балкона, телефонни шеги в стил „Алооо, зоопарка ли е? А тогава защо говоря с маймуна? Хихихи“ и, разбира се, добрият стар развален телефон.

Двадесет години по-късно като зрели хора съвсем съзнателно си позволяваме малките волности от средата на 90-те. Ако колега ти намекне, че е имал неприятна ситуация с друг, не оставяй нещата така – раздуй го, предай нататък и потривай ехидно ръце в очакване на Страшния съд. Вярно – все някой ще ти се изнерви, но ще намериш няколко верни съюзници, които ще те обожават заради миризмата на интрига във въздуха.

Няма да оцелееш в офиса, ако тихо и кротко си вършиш това, за което ти плащат, изобщо не е това идеята на една кариера.

СЪЗДАВАЙ ОБЩИ ВРАГОВЕ
Ако това по някаква причина не е възможно, винаги може да центрираш шефа си. Без значение какво кофти нещо казват за него колегите ти, ти трябва да връщаш два пъти отгоре със снизходително въртене на очи и демонстриране на опит в работата с началници малоумници. Положението е като във вица – ние го лъжем, че работим, той ни лъже, че ни плаща. Има толкова неправди, ще имаш поле на избор и изява – примерно, че не ви позволява лични разговори и Фейсбук, заемащи 20% от работния ден. Тоя за какъв се мисли? Ако не си удължиш обедната почивка, не закъснееш сутринта, не се чуеш с баба си и не потънеш в Инстаграм, а после да се изстреляш на секундата, то за какво изобщо си си вдигнал задника сутринта от вас? Експлоатация ви казвам, трябва да се борим срещу нея с последни сили или току-виж на всички им хрумне щурата идея, че трудът облагородява.

Това са трите стъпки за начинаещи. Повтаряйте по веднъж на ден и съвсем скоро ще изгубите 5 килограма настроение и 1 популярност. Go, go!

Виж още няколко породи офисни субекти.