Да си без работа не си е работа

Какво се случва, когато внезапно ти кажат: „Свободен си“?

  • 28.08.2016
  • от Илина Григорова

Колкото и добър да си в работата си, понякога се случва да станеш и ненужен. Дали защото някой ти е спретнал интрига, или защото фирмата е закъсала, или пък просто си се изпокарал с шефа на последната „оперативка”, или пък ти сам си решил да избереш промяната и неизвестността – каквото и да е причината, често се оказва, че сме неподготвени за неочакваната свобода, която ни е застигнала.  Минават поне 10 дни, докато дойдем на себе си. Представяме ви и един евентуален сценарий как минават първите няколко дни на безработния човек.

1 ден– Събуждаш се в 9 часа, ставаш стреснато от леглото, ужасен, че си закъснял  за работа. После се сещаш – всъщност вече нямаш работа. Лягаш си отново, облекчен и с мисълта, че сега ще дремнеш до поне 2 следобед. Стискаш очи още 10 минути, но не можеш да спиш и минута повече. Ставаш, обмисляш десетките неща, които можеш да правиш. След това просто разцъкваш Фейсбук и бившите работни чатове няколко часа. В 15 следобед изпиваш една бира – ето това е раят, мислиш си ти. Бира на обяд. И просто изчакваш всички останали да свършат работа, за да излезеш с тях и да се смееш на уморените им лица.

2 ден– Този път ставаш бодър и ведър – чаакк в 10 часа. Решаваш, че сега е моментът, в който можеш да се възползваш от неочакваното свободно време, което така ти е липсвало, и да направиш всичко онова, за което си мечтал. Все пак от толкова години само бачкаш за други хора, нали? Правиш списък с нещата, които си отлагал – тичане в парка, готвене, писане на разкази или пиеси, записване на нов курс за опресняване на френския език. В 14 часа си толкова уморен, че успяваш да забъркаш само едни яйца на очи и да си пуснеш новия сериал, за който чу, че е страхотен. Все пак имаш още толкова много  време на разположение.

3 ден – Този път  няма мърдане . Ще станеш, ще си обуеш маратонките и ще отидеш поне да потичаш. Стигаш до будката за кафе, взимаш си едно, сядаш на една пейка, за да си го  изпиеш, и усещаш, че вече е твърде горещо за тичане. Но пък има страхотно намаление на колелата втора ръка на базара и ще отидеш да ги разгледаш. В крайна сметка само разглеждаш и се прибираш изтощен.

Заспиваш с книга в ръка. Но поне е книга все пак... нали?

4 ден – Вече усещаш, че те хващат лудите. „Вземи си почивка, имаш нужда, пътувай, разхождай се, прави йога“ – казваха те. Е, добре де – почина си вече и сега какво? Добре, ще седна да разгледам курсовете за някои нови знания, които мога да получа, казваш си. В този момент звънни телефонът. Първо си мислиш, че се обаждат за някое интервю, но после си припомняш, че не си пуснал и едно CV.

“Ей, приятел, имаш ли работа? (Хихикане по телефона.) Ела да изпием по едно. Днес съм свободен.“

Йоан е. Ще излезеш да изпиеш по една бира с него и ще се прибереш... Прибираш се утре.

5 ден – Събуждаш се със зверско главоболие. Но поне вече си изпълнил заканата към бившите си колеги, че ще ставаш в 2 следобед. Дори сега е три. Край на лентяйството. Ще прегледаш обявите за работа и ще пуснеш поне три мотивационни писма. Когато сядаш да ги пишеш, обаче осъзнаваш, че буквите пред теб са се отдали на някакви странни танци. Явно не им е сега времето. Просто не се чувстват добре. Но пък би могъл да излезеш и да удариш едно шкембе. Човек има нужда да остане малко време и сам със себе си.

6 ден – На шестия ден си изпълнен с енергия и желание за нов живот. Ето, от днес започваш да действаш по плана си. Оказва се, че страшно те бива в организирането на всичко, което трябва да се организира. Ще пътувате с приятели? О, ти ще поемеш всичко по резервациите и други подобни. Родителите ти имат нужда от нова прахосмукачка? Ти ще обиколиш магазините! Колата има нужда от смяна на маслото? Е, не можеш ти да го направиш, но пък ще гледаш как други хора го правят. А това отнема време. В крайна сметка в края на деня си доволен от свършената работа и се чувстваш добре. Въпреки че не можеш да си спомниш какво точно си свършил.

7 ден – На седмия ден, още със сутрешното си кафе, пускаш няколко сивита. Стига с това размотаване! Обаче вече е  събота и сега пък се оказва, че всички са свободни за разходки в парка. Ами какво да се прави – късмет. Явно няма да започнеш да пишеш днес книгата, която си планирал от доста време.

8 ден – На осмия ден решаваш да почистиш цялата къща. Оказва се, че домът ти притежава невероятни, тайни кътчета с прах, за които дори не си подозирал. Разравяш се из стари документи, лекции от университета, отдавна захвърлени на дъното на гардероба дрехи (които хич не са лоши) и дори любовни писма между теб и първото ти сериозно гадже. Отдаваш се на носталгия и спомени за младостта ти, когато не ти дремеше с какво ще платиш следващия си наем. За какво мечтаех, а докъде се докарах?
Иде ти да си направиш чай, да се свиеш на леглото и да гледаш до припадък „Приятели“, защото само те те развеселяват.

9 ден

Ако на шестия ден Господ е създал света, то на деветия ти си вече готов да създадеш своя.

Още сутринта се записваш на два курса – „Източни култури и езици“ и „Как да правим добри снимки с телефон“. Знаеш, че все някога ще ти потрябват. Доволен си от себе си. Ето, взимаш живота си в ръце. А е едва 11:30. И сега какво?

10 ден – На десетия ден си седнал с лаптопа на крака на терасата, окъпан в слънце, чуваш жужащия звук на забързания свят, а ти си така спокоен, защото не бързаш за никъде. Звънни телефонът. А, не, този път никакви бири, казваш си ти. Вдигаш все пак. Непознат глас: „Здравейте, обаждаме се във връзка с кандидатурата ви за свободното място при нас. Ще можете ли да дойдете на интервю още днес? “.
Е, чудесно – явно все пак няма да научиш китайски. Поне засега.

Виж още кое е общото между интервюто за работа и първата среща.