За мобифоните и демокрацията

Защото "Шефе, търсят те по смартфона" просто не звучи автентично

  • 30.11.-0001
  • от Борислав Димитров

В този текст няма носталгия. Или ако случайно откриете такава, моля да ме извините. Тя е плод на сладката въздишка на юношата в мен, току-що успял да сътвори що-годе хармонична мелодия на композитора на своя 10-инчов (не говоря за екрана) телефон Motorola.

Ще се върнем към времената, когато нямаше мобилни телефони, или поне времената, когато такива нямаха всички, от тригодишните деца на площадките до деветдесетгодишната баба, продаваща крадени люляци в подлеза на СУ. Сигурно някои от вас ще кажат: „Тогава беше по-добре”, но добре или зле, истината е, че за последните 10 - 12 години мобилните телефони се превърнаха в най-използвания продукт, продаван на пазара, колкото и да разправят някои за предимствата на напарфюмираните писма в плик, пред съобщенията във Вайбър.

Как започна всичко, е добре известно, как ще завърши – никой не знае. Освен може би някой японец, който в този момент е на последния етап от разработването на SIM карта, която ще се вгражда в мозъка и чрез слушалки в средното ухо ще можем да говорим без устройство, но това едва ли ще стане в близкото бъдеще… до края на годината.

Първите мобилни телефони

Макар първият мобилен телефон да е пуснат още през 1973 г. от Motorola (моделът DynaTAC) и за пръв път в историята да не е било необходимо да го пренасяш с ръчна количка, все пак е трябвало да минат още 10 години, преди да започне серийно производство на такива устройства, и то на баснословната цена от 4000 долара.

Шест години по-късно, по времето, когато в България е обявена „демокрацията”, Motorola пуска на пазара модела MicroTAC, който с компактните си за времето размери прави истинска революция, тъй като вече позволява спокойно да носиш телефона със себе си навсякъде. Е, още не в джоба, но в плейбойска чанта тип „диагоналка” не е никакъв проблем да се транспортира. Един истински мъжки телефон с размер от 23 см и тегло от близо 450 г.

Годините се нижат и макар на пазара да се появяват все повече производители, пионери иноватор си остава Motorola. През 1996 г. компанията пуска за продажба модела StarTAC, който е първият в историята модел телефон „с капаче”, а освен това и първият телефон с вибрация. Телефонът направо е претъпкан с екстри – календар, калкулатор, часовник, телефонен указател… Ако го сравняваме с днешните технологии, със сигурност би се сравнил само с евентуален Shazam за парфюми, който също така може по миризмата да ти каже дали пълнените чушки във фурната имат нужда от още запичане до златисто. И все пак с идеята за телефон със сгъваем корпус производителите буквално смъкват дължината наполовина и правят това малко чудо най-желаното устройство за всеки, способен да си го позволи.

По същото време в България

И докато по света се редят на опашки за GSM-и, в България хората се редят на опашки за хляб и сирене. И не че няма вече GSM-и и тук, но могат да си ги позволят само определен кръг хора, и то при цена, достигнала в годините с висока инфлация до 1 млн. лв. „Да имах аз милион, да си купя телефон…”

Годината е 2001-ва, царят се е върнал и е станал министър-председател, показните убийства на мутри вървят с пълна сила, а мобилните телефони вече стават достъпни и за хора, които не припечелват от югоембарго, дрога или политика, и мобилна мрежа им е необходима не само за да избягат от полицаи, любовници или горски служби. Всички останали, които са имали мобилни телефони преди или по време на Костов, са ги използвали само за да ги показват на съседите. Не за друго, просто няма кой знае каква практическа стойност от него, когато познаваш само още един-двама човека, които имат GSM, и освен да набереш баба си на домашния, всичко друго е една фантазия. Не беше чудно и когато някой се хвалеше с GSM без SIM карта, понеже и тя тогава струваше малко повече от кокаина.

Но да излезем пак от родната ни картинка. В края на деветдесетте на пазара вече има нов гигант на мобилни телефони. През 1999 година Nokia лансира модела 7110, който остава в историята с това, че е първият телефон с WAP. Освен това е и първият телефон с плъзгащ капак зазащита наклавиатурата, който пада само с едно движение на палеца, предизвиквайки вълни от възбуда у жените и завист у мъжете.

По времето, когато в България се полагат основите на първия 24-часов чалга канал - Телевизия Планета, се случва и друго чудо, макар и с не толкова голям мащаб. Появява се Nokia 3210 – първият телефон с T9 речник при въвеждането на текст (и до днес най-безсмисленото нещо за мен), а освен това и първият телефон без антена, с който Nokia дръпва с едни силиконови гърди пред конкуренцията и започва своята истинска доминация, а нейните дизайнери вероятно са наградени с доживотно разполагане на манекенки и черно Джони.

2001 година остава знакова и с това, че в страната започва да работи втори мобилен оператор и така уж започна конкуренцията на услугата у нас. Разбира се, това не попречи на операторите да продължат да държат цените високи, но поне вече човек можеше да избира кой да го ограбва. SIM картите вече не струваха по 200 лева, а можеха да се намерят и за под 100. В началото на века се появи и най-добрият телефон в историята – Nokia 3310. Наследникът на 3210 вече беше по-малък, по-красив, снабден с култовата игра змия и беше буквално безсмъртен. Днес живее само като спомен в паметта ми колко пъти е слизал по стълбите, падал на плочките в банята и колко бутилки бира е отворил. Ехх.

Освен 3310 в началото на века се появи и легендарният Siemens A35. Вероятно хората по цял свят са се кръстели  с две ръце едновременно и са питали господ, защо всичко живо в България купува този модел, когато дори хората тук знаят, че е боклук. Само че това, което хората по света не знаеха, е, че съобщенията с този телефон бяха безплатни. Просто докато телефонът изпращаше съобщението, трябваше да се натисне няколко пъти бързо червената слушалка и готово. Съобщението пристига, но не ти дърпа от кредита, истински допотопен Viber. Естествено този „бъг” бързо беше поправен и изведнъж секънд хенд магазините за телефони и заложните къщи се затрупаха с този модел.

И докато ние гледахме как да не си набутваме кредита, Ericsson пуснаха модела T68 – първия телефон с цветен екран (256 цвята). Истинско произведение на изкуството. Виждал съм хора да стоят цял ден и да гледат една картинка на него, все едно са влезли в Лувъра. Разбира се, иновациите не спираха, а производителите се надпреварваха кой ще вкара повече екстри в модела си.

През 2001-ва Siemens пуснаха SL45 – първия телефон със слот за допълнителна карта с памет. То не че имаше какво толкова да се качва на допълнителна карта, ама портове и слотове да има, да изглежда телефонът като совалка.

После някой реши, че на GSM-а му отива, освен да бъде средство за разговори, да бъде и такова за снимане. И създаде Sharp J-SH04 – първия телефон с вградена камера. Дори това, че имаше камера, не можеше да промени факта, че това е един от най-грозните модели телефони, правени някога. И все пак хората бяха луди по този телефон, макар и снимките, които той правеше, да приличаха повече на пастет, размазан върху венецианска мазилка. Това доказва, че нищо не може да предизвика по-голяма популярност от иновацията, без значение за кой аспект от живота говорим. Така примерно и грозна жена с вградена камера и хладилник за бира би била далеч по-популярна от някоя с хубави цици. Поне в началото де.

Състезанието между производителите вървеше с пълна сила и на пазара се „цакаше” само с иновативни функции, когато Nokia пак удари всички в земята, като отказа да води битки на това поле и реши да види докъде може да стигне със създаването на здрав телефон. И май стигна до края, след като през 2003-та година на пазара се появи Nokia 1100. Модел гол и изчистен като темето на Захари Бахаров.Конкурентите остават в шок, но дори не предполагат, че Nokia са направили истински бестселър с продадени 200 млн. бройки. С батерия, за която хора се кълнат, че им е издържала месец без зареждане, и фенерче, способно да освети зона с периметър, по-голям от необходимия за паркиране на автомобил от жена, просто няма как успехът да не е предопределен. И пак доживотно с манекенки и черно Джони. С тази Nokia се появи и новата мода у българина да ходи с 2 телефона, един такъв евтин и здрав – за разговори, и един с много екстри – за пред хората.

През 2007 година България влиза в ЕС и мечтата на хиляди българи е сбъдната – емиграция само с лична карта и после след години усилен труд в чужбина да се приберат и да „постегнат” вилата на село. По това време Nokia вече е билгейтсът на мобилните телефони и пуска модела N95, който разполага с всичко, за което може да се сетите, освен може би фритюрник и пожарогасител. Единственият модел, който беше близо до това да отнеме славата на 3310, но за малко…

Същата година на пазара се появява и телефонът на Apple, наречен iPhone. Първият сериен телефон с напълно функциониращ тъчскрийн. Американците буквално се избиват по опашките за него, сякаш да усетят и те Виденовата зима. Изведнъж Стив Джобс разбира, че е направил онова, което Nokia са успели да направят в рамките на десетки години с последователна политика – събрал е цялата креативност и иновативност в един телефон. И при това го е направил с още един похват на Nokia – да е здрав!

След първия iPhone до днес всичко стана досадно и банално като високобюджетно порно.  Преди 15 години хората се удивляваха, ако имаш мобилен телефон, днес се удивляват, ако нямаш. Всяка година излизат нови модели iPhone и Galaxy, но освен дизайна, камерата и някои псевдоподобрения, нова е само цената им.

И хората в България започнаха да осъзнават това, както и че смартфонът е като Демокрацията им – нещо, разполагащо с 1000 функции, от които използват 5 и половина, а другите са само за да оправдаят цената.

И докато цената на нов смартфон в най-лошия случай е робство на кредитна институция, то цената на Демокрацията е пропиляното време и ограбеното бъдеще на едно цяло поколение (много се надявам да е само едно). Какво да правим ли? Не знам за вас, аз ще отида да пусна старата Nokia 3310 и отново да опитам да подобря личния си рекорд на змията, поставен преди 10 години. 2450 точки, човече...

Прочети още за балканчето - с малко повече носталгия.