"УВЕЛИЧЕТЕ ПРОКЛЕТАТА МУЗИКА! СЪРЦЕТО МИ СЕ ЧУВСТВА КАТО АЛИГАТОР!"

Не може да съществува музика без живот. Точно както не съществува и живот без музика

  • 16.08.2016
  • от Сирма Иванова

Kакво щяхме да го правим този живот без музика? Питам аз. Малко ми е криво, че не всеки би разбрал моя въпрос, но то не е и необходимо. Смело пиша за тези, които разбират, знаят, усещат, вибрират, подскачат, сърцето им спира, настръхват, тръпнат от чудото на звуците, свързани в хармония.

Все се чудя как така музиката прави чайките да летят някак по-плавно, водата да се усмихва, облаците да пухкавеят и синьо-розовото на небето да напомня нещо, което можеш да изпиеш...

Когато Я чуем - идва кръстницата с вълшебната пръчица и започва наред - каквото хване, го прави меко, но и изразяващо себе си по един категоричен начин, маха мъглявините и изчиства петната. Бръква ти в душата и в сърцето и си прави с теб каквото си поиска. Обикновено - любов. Кой от каквато любов има нужда под формата на бърз или бавен ритъм, флоу или твърда жица. Тя си прави каквото си прави.

И знаете ли какво ни се случва? Сливаме се всички ние, ставаме едно, ставаме световният океан, ставаме гледка, погледната от най-високия връх, разтваряме се като лимонени капки в ром (и после се изпиваме).

Е как без това Нещо, пак питам аз?

Мечтая си от дете за две неща. Едното е да има озвучаване по всички улици, площади, по пистите, по плажовете, абе където има хора. А другото е - да си говорим, ние, човеците, само с песни - един вид мюзикъли до дупка. Ще възникнат трески за дялане по моя проект, подозирам, и спрях да мечтая за това отдавна. Но тогава не знаех, че е невъзможно. Като си дете, е лесно да си мечтаеш за подобни непрактични тъпотии - тогава още не си разбрал, че да се чувстваш добре не е най-важното нещо на света. Все още не са ти обяснили, че животът не е само музика и танци, а е много сериозно Нещо.

Но да порастваме чак толкова много не е окей.

Голямо изобилие и вариации от пораснали хора има, които вършат предимно тъпотии.

Например каква ли музика слуша Доналд Тръмп. Със сигурност знаем, че поне веднъж в живота си е чувал We Are the Champions (голяма обида към Queen, които се възмутиха публично, когато президентът to be използва песента им без одобрение, разбира се, за поредното триумфално и абсурдно появяване на сцена). Съмнявам се, че душата му пее и вибрира с мелодията и изпитва свързаност с човешките същества от другите светове (освен неговия). Пораснал е голям той. Не му трябват подобни вибрации. Трудно ще му е да мрази, ако им се поддаде. Примери много - тъжна работа, пораснала. Пак ме води мисълта към идеята, че може би сме от различни планети... не, по скоро галактики... Кой знае!

Но ето какво мисля - да те тресе музиката е естествено състояние. Един приятел скоро ми описа ситуация. Пита го почти непозната: „Каква музика слушаш?“. А той дава заето... Как да отговори на този въпрос, как да обобщи в един-едничък отговор, част от задължителен small talk, цялата вселена? Отговорът му е (след доста чудене): „ От кой жанр?“. Смеем се много - абсурден е животът на непорасналите и музикалният вкус е абсурдно безкраен и голям като сърцата ни и капацитета да обичаме живота.

Хайде малко повече поезия, изпята в ноти и оцветена в магия! Имаме недостиг на магия и сливане. Някои го наричат любов!

Призив!

Музиката ти отваря очите за живота и ги затваря, когато със затворени ще виждаш по-добре.