СПОМЕНИ, МОМЕНТИ...

Забрави подаръците, подари преживяване

  • 29.07.2016
  • от Евелина Миленова

Спомням си как преди години с приятелка разглеждахме колекцията й от бижута.

- Това колие ми е от мама. А тези обеци, мисля, ми ги подари леля. Тази гривна – каза тя, показвайки ми поредното сребърно украшение – не помня от кого е.

Тази гривна беше от мен. Не й казах, защото кой може да я вини, че не си спомня. С времето трупаме неистови количества ненужни вещи: сувенири, подаръци, които не харесваме, дрехи, които не ни стоят добре, книги, които не сме прочели, уреди, които никога не използваме. Защо ни е да помним историята на всички тези предмети? Изобщо, защо е нужно да ги притежаваме?

Преди няколко години взех решение да си подарявам пътуване за всеки мой рожден ден. Оттогава съм чествала тази дата на невероятни места по непредвидими начини.

В паметта ми е ярко запечатан розово-лилавият залез над Средиземно море, преди да пристигна в Неапол, облян в нощни светлини. После вечерях домашно приготвено италианско ястие в прекрасна компания. Тогава научих защо италианците говорят с толкова много жестикулиране.

Едва ли ще забравя вълнението да се лутам из тесните, средновековни улички на някогашната испанска столица Толедо. Всеки път, когато стигах до някоя пресечка се чудех накъде да поема първо. Вечерта празнувах с над 20 души от различни националности. Тогава се запознах и с един от най-добрите ми приятели в момента. Какъв по-хубав подарък за рождения ми ден? Освен това, така винаги ще помня кога започна нашето приятелство.

Тази година ми предстои ново приключение: обиколка на Канарските острови. Дали ще успея да разгледам всички седем, все още не знам. Няма значение, защото неизвестността е едно от най-големите очарования на всяко пътуване. На борда ще се качи и един добър приятел, който ще сподели с мен този незабравим подарък. По същият начин, както аз споделих с него някои от най-красивите кътчета на България за неговия рожден ден.

Има няколко причини преживяванията, и в частност пътуванията, да ни правят по-щастливи от предметите. Най-значимата е, че вещите ни носят само моментно удоволствие. После свикваме с тях и забравяме колко дълго сме искали нещо, колко време сме събирали пари за него. Смея да твърдя, че единствената ми вещ, която ми носи истинско щастие е моят фотоапарат. Той ми е ценен, не защото е скъпа техника, а защото с него запечатвам моменти. Моменти, най-вече от любимите ми дестинации. Когато след години разглеждам безцелно някои кадри, сякаш пътувам във времето и пространството. Отново виждам яркия залез, последните лъчи на слънцето пак се отразяват в морските вълни, а в далечината мога да зърна едно пристанище окъпано в светлина.

Истината е, че повечето вещи имат срок на годност. Функциониращата ти Нокиа 3310 вече е морално остаряла. Дори баба отдавна не ползва своята, защото няма как да влезе във Фейсбук с нея. Преживяванията, опитът, спомените, са по-дълготрайни и безценни. Една хипотетична ваканция започва да те прави щастлив още при вероятността тя да се състои. Всъщност, плануването на пътуване е най-вълнуващата част. Толкова възможности, толкова надежди, толкова очаквания, събрани в една-единствена екскурзия.

Затова ти предлагам да подаряваш преживявания. Приятелите ти могат да забравят за онази жълта тениска, но винаги ще си спомнят онова ски спускане от Витоша. Покажи колко добре познаваш някого като му подариш билети за концерт на любим изпълнител, уроци по салса, скачане с бънджи, посещение на галерия, готварски курс или гмуркане под вода.

Няма нищо по-хубаво от това за сбъднеш нечия мечта.А ако ти си там, докато тя се става реалност, това ще е поредният ви прекрасен спомен.

Не забравяй, че ти също можеш да правиш подаръци на себе си. Живеем всеки ден от всяка година и не е нужно да чакаш конкретен повод. Искаш полет с горещ балон? - подари си го. Никой не знае по-добре от теб какво би те направило най-щастлив. Само искам да те предупредя за страничния ефект на подарък “преживяване” - влюбваш се. Сега съм толкова запленена от пътуванията, че всеки път, когато си купувам някоя по-скъпа вещ я претеглям в новата ми валута “екскурзия”.

Тази рокля е една нощувка в Гърция, този телефон е пет дни в Прага, тази кола е обиколка на Тайланд и Индонезия, а тази къща е околосветско пътешествие за цяла година.

В заключение искам да кажа, че нямам нищо против вещите. Някои от тях са така да кажем “нужно зло”. Но не забравяй, че “който притежава малко, толкова по-малко ще го притежават”. Ницше пише: “хвала на малката бедност!“. Купувай само неща, от които истински имаш нужда и така ще ти остава повече за преживявания.Защото поне аз предпочитам да съм щура баба с куп интересни истории, отколкото възрастна дама, която още не е ползвала сервиза от сватбата.

Виж още теория и история на номадството.