ТЕОРИЯ И ИСТОРИЯ НА НОМАДСТВОТО

Всичко е временно и нищо не е твое

  • 26.07.2016
  • от Ивелина Иванова

Има хора, чиито корени са само в косата. Постоянният им адрес е постоянен само в личната карта. Има хора, които живеят на полусъединител, с неразопакован куфар и поне три валути дребни монети в джоба. Домът е място, което никога не им принадлежи, а не недвижимо пространство, в което сменят векове. Домът е промяната. 

За тях времето се измерва в километри, а разстоянията в брой неотговорени съобщения и непотърсени целувки.

Те рядко избират посоката. Обикновено посоката избира тях. Завърта ги около земното кълбо и често ги оставя с главата надолу. Вдъхновява ги да пишат истории по летища на телефона, да танцуват боси, да пеят силно сред хора, да се кичат с венци от екзотични цветя и да пушат непознати неща. Не им пречи да работят, каквото има, и да споделят, каквото имат. Не мислят за това, което нямат, просто защото „тяхното собствено място“ и „техните собствени вещи“ вече не са определящи за продуктивността, задоволеността и личността им. Чувстват се най-здраво стъпили на земята, когато са във въздуха, защото знаят, че са най-добрата версия на себе си, когато пътуват. От летище до летище и от магистрала до магистрала са една идея по-мъдри, една идея по-спокойни, една идея по-богати, въпреки че не знаят оттук накъде и богатството им възлиза на пари за храна, покрив и голям капитал от спомени. Но са и една идея по-недовършени, защото са видели всички неща, които никога не са били, а могат да бъдат. Защото светът има чудатия талант да ти разказва истории за теб самия, в които си главен герой, но никога не знаеш как ще свършат, а ти се иска да изиграеш всички роли в тях. Те са интересни, защото са жив прозорец към света.

Неизчерпаем източник на истории за места, култури, случайни срещи, измъкване на косъм, глад, преяждане, жега, студ, запознанства, сбогувания, партита, почивки, кофти произношение, език на тялото, сувенири, подаръци, традиции, снимки, секс, любов, целувки, изгреви, залези, преспи, изпуснати полети, но никога моменти.

Тези хора винаги имат къде да останат, близо и далеч от Екватора, вляво или вдясно от Гринуич. Срещат толкова мъже и жени, сродни души и познати от предишни животи, с които кой знае какво ги чака в следващите. Но се научават да намират най-доброто в тях, ето защо очаквай да видят най-доброто и в теб. Научават се обаче и че всяко тържествено „здравей“ почти задължително завършва със „сбогом“, но такъв е номадският живот.

Свободата на номадството задава въпроса „Кой би бил, ако можеше да си самият себе си?“. Далеч от всички субкултури, които моделират образа на активния потребител, актуалния гражданин и обещават социална адаптация. С всяка нова локация имаш шанса да преоткриеш себе си, да започнеш на чисто. Да рискуваш. Да бъдеш онова, което никога не си си мислил, че можеш да бъдеш – себе си.

Ако няма рамки от нечии очаквания и стандарти, в които да трябва да се събереш, можеш да растеш, колкото искаш.

Модерният номад пътува с кемпер. Има Инстаграм с хиляди фолъри и счита себе си за инфлуенсър. Модерното номадство изкарва пари и диктува тенденции. Социалните мрежи обичат номадите, защото животът им е низ от специални shareable моменти, на които онези, пътуващи с един и същи автобус всеки ден до един и същи адрес, за да правят едни и същи неща, завиждат и се депресират. Депресиите също изкарват пари. А всъщност номадството не е въпрос на пари, а на светоусещане. На смелост. На изначална нужда от свобода.

Ако животът ти се побира в раница и не се страхуваш, че ще загубиш нещо от тази раница, то ти не си окован за вещите в нея. Не си окован за нищо и никого. Ето това е свобода. И никой не е казал, че свободата не е самотна…

Прочети още от Ивелина за пътешествията.