СЪРЦЕТО Е СЪЗДАДЕНО, ЗА ДА БЪДЕ РАЗБИВАНО

Възможностите са въпрос на избор и се появяват едва тогава, когато ти го разрешиш

  • 23.06.2016
  • от Пам Велидис

Това отчасти не са мои думи, както и всичко, написано и казано от мен, не е съвсем мое, защото все някъде и някой анонимно вероятно вече е казал всичко, което може да бъде казано. Думите са инструменти, чрез които да пресъздаваме своето състояние, за да е достъпно за останалите, затова трябва да ги използвам без остатък, ограничения и цензура.

Ще използвам всички думи на света, както и моментите, в които оставам без тях, за да изградя връзки, които ще се разпаднат рано или късно, но никой не може да вземе спомените и промяната, която преоткриваме заедно или поотделно. Движението на времето е непреодолимо и непредвидимо, напомня на спирала, която минава през и отвъд нас.

Търсенето на близост ни променя почти толкова светкавично, колкото последвалото откритие за отдалечаване с тези, които са ни били близки и по някакъв начин ще се запазят такива, защото са необратима част от съзряването ни.

Светът се крепи върху взаимозависимости. Ние отразяваме всичко, което успеем да усетим, обичаме и презираме, защото е част от нас. Затова най-силно зависими сме от хората, с които взаимно подобряваме собственото си отражение.

Разговорите не са ехо, а се превръщат в диалог, думите ни не изчезват, а продължават живота си около нас, за да се върнат подобрени с по-силен заряд.

Затова, преди да се сближиш с някой, трябва да си отговориш какво си способен да му дадеш, и да си готов, че някой ден няма да има нищо за даване и отразяване.

Тогава раздялата достига до неприкосновените ни отношения, за да ги спаси от гибелното унищожение, на което сме способни хората, когато оставаме близо един от друг, но се чувстваме по-далечни от всякога. Раздялата с такива хора никога не е лесна.

Може би най-силно усещаме стойността на мигновените приятелства или вечните любови, които градим, когато дойде моментът те да приключат. Процесът се чувства като вадене на органи от тялото без упойка. 

Хората явно сме така устроени инстинктивно да се спускаме по течението и да оценяваме нещата при свършен факт, защото много често опознаваме чувствата си, когато, за да оцелеем, трябва да престанем да ги изпитваме.

Светът е това динамично кълбо, което няма да престане движението си само, защото изпитваш болка, а ще ти даде суровия урок да се каляваш, да превърнеш сърцето си в практичен уред, да изглеждаш студен и да се сближаваш трудно. Нещата се случват по този начин от само себе си.

Един от най-великите философи – Сократ, не е писал свои текстове, всичко е запомнено и запазено от диалозите, които е водел, пресъздадени в текстовете, които учениците му пишат, и там ще откриете думите му: „Най-горещата любов има най-студен край.“ Не само любовта. Краят винаги е студен, когато е окончателен.

Не трябва да те е страх от студа, защото сърцето е създадено, за да бъде разбивано. Чувствата, които изпитваш, са безусловни и дори връзките да се разрушават, тези усети остават да живеят в теб, докогато им го позволяваш ти.

Каквото и да ти липсва на света, помни, че пътят на развитието не е за това да стоиш на едно място, а за да го извървиш.

Възможностите са въпрос на избор и се появяват едва тогава, когато ти го разрешиш.

Промените носят със себе си щастие или скръб, но никога не носи товара им до пълно изтощение, понякога се налага да го пуснеш, за да усетиш самия себе си и да се нагърбиш със съдбовните срещи, които очакват теб и твоите вселени, скрити под студеното лице.

Разминаването с някой е въпрос на тълкуване. Може би той преминава по всички възможни начини около теб, за да отрази всяка твоя същност, а ти неговите. Вие сте преходният мост към опознавателните светове със следващи любими. Липсите не са дефицит или причина да се преобразиш в циник, който остава без отражение в някой около себе си.

Трудностите и разочарованията са мотивация, за да се превърнеш в своя по-добра версия, колкото и далечна да е от теб на този етап. От теб зависи колко бързо ще стигнеш до нея, а отношенията около теб ще са отражение на прогреса ти.

Твоите разпилени частици чакат да ги залепиш и никой друг няма да го направи вместо теб, поне докато не му покажеш как да започне...

А ЛЮБОВТА КАРА ТАРАТАЙКА