ВНИМАНИЕ, ВРАТИТЕ СЕ ЗАТВАРЯТ

Или как въображението е най-силното ти оръжие

  • 07.06.2016
  • от Александра А.

Внимание, вратите се затварят. Предстои да напуснете този свят и да отидете в алтернативен такъв, където всички са усмихнати, весели и щастливи. Комуникацията се случва с лекота и липса на задкулисие.
Посветено на всички непоправими мечтатели, натикали главите си в розови балони.
 Посветено на тези, които живеят с толкова позитивна нагласа, че сякаш обитават друга вселена.
Или по-скоро... посветено на песимистите.
Елате и вижте колко е красиво в нашия въображаем свят.

Внимание, вратите се затварят. Следваща станция Въображение.
Първата мечтателна станция е много специална, защото тя е ключът за всички останали. Въображението стъпва на няколко прочетени книги, на допир с кино и театър.Въображението и фантазията се прегръщат и ти позволяват да видиш света такъв, какъвто Джани Родари го вижда в „Приказки  по телефона“.

Въображението ти позволява да не живееш в непрекъснати клишета и еднообразия. Да избягаш от течението, но и да не вървиш срещу него. Въображението те прави хвърчащ индивид. А те са най-ценни.

Камен Донев беше казал нещо гениално:

„Ценностна система е, като застанеш пред Лувъра и до него има дюнери, първо да влезеш в Лувъра.“

Ако имаш тази ценностна система + въображение, значи никога не можеш да скучаеш. Защото въображението е онова, което ще направи бялата стена само фон за въображаемите феи и дракони, които прелитат из главата ти.

Внимание, вратите се затварят. Следваща станция Носталгия.


Nostalgia is denial? Сигурно. Логично е да е така. Всеки болезнено позитивен човек в известен смисъл отритва леко встрани т.нар. реалност. Готино е да си пълен с носталгия, защото имаш сетива за изкуството и усещанията от миналото.

Е, не непременно такива, каквито са били, а такива, каквито си ги създаваш и представяш. Страдаш по седемдесетте години в Америка и си представяш как носиш скъсани дънки и пушиш цигари, събирайки се с разни интересни хипари. Това и сега можеш да го правиш?

Да, но сега не е същото. Миналото винаги изглежда по-интересно, по-смислено и по-пълно. Дали е така или не, е трудно да се каже, но е факт, че опознаването и мечтанието по времената назад могат да те обогатят толкова много, да те направят привлекателен и любопитен събеседник. Вселена.

Внимание, вратите се затварят. Следваща станция Розов балон. Връзка с линия 2: Любов към хората.
Розовият балон е онази необходима джаджа, която те кара да си нонстоп ухилен, да изглеждаш зловещо позитивен и да се прехласваш по разни малки радости. Кафето и изгревът да не са поредната сутрин, а да са поезията на деня, която превръща предстоящите часове и удоволствие.

Държиш чашата димящо кафе, затваряш очи срещу изгрева и просто пускаш слънцето да влезе в теб. Със сигурност си ставал обект на иронични подмятания, но другите не разбират. Светът има нужда от повече вятърни мечтатели. Такива, които винаги могат да внесат мир и уют в атмосферата, които подхождат с любов към хората и околните. Такива, с които трябва да е пълен целият свят.

Внимание, вратите се затварят. Следваща станция Бръмбари и феи.
Бръмбарите и феите са метафора. Метафора за леко развинтените дъски в главата. Когато всичко е един съвършен механизъм, който работи винаги адекватно, винаги рационално и логично, животът може да бъде толкова скучен и безсмислен. Непонятни са хората с подредени умове. Там, където е толкова стерилно и подредено, че няма нито един бръмбар, който да изпие една бира, след като е затворило метрото, и да гони такси.

Там, където е толкова стерилно и подредено, че няма нито една фея, която да поздрави охранителите в супермаркета просто така. Защото са хора и защото никой не ги поздравява. Моля, вземете по една отвертка и разхлабете леко дъските, ако има нужда.

Внимание, вратите се затварят. Следваща станция Прекрасен нов свят.
Ако вътре в теб въображението и фантазията танцуват и без музика, ако непрекъснато си представяш, че живееш в различни епохи, и лицето ти винаги изглежда изчервено, защото просто е скрито под розовия балон, то значи знаеш какво е да живееш в красив, леко въображаем, прекрасен нов, нелогичен и нереален свят.

Ако носиш любов на хората и си представяш лицата, с които се разминаваш по улицата, като литературни и филмови герои, ако постоянно си със слушалки в ушите и си представяш, че това е саундтракът на днешния епизод от живота ти, то не се притеснявай. Всичко ти е наред. Просто си непоправим мечтател. Вятър. От каквито има нужда. Не казвам дали е „правилно“ така. Всеки с истината. Просто така сме по-щастливи.

НА ЦВЕТНО ПЪТЕШЕСТВИЕ В БЕРЛИНСКОТО МЕТРО