365 ДНИ НЕ(РЕАЛНОСТ)

На социалната мрежа с <3

  • 27.05.2016
  • от Цветелина Костадинова

“Réalité n'existe pas” (Реалността не съществува) – събуждам се тази сутрин и отварям сайта Tumblr.com в търсене на дневната доза вдъхновение и я намирам в тази фраза, reblog-ната около 365 пъти. По един път в годината.

За всяка една сутрин от тази година по един човек се е събуждал, намазвал е филийка с фъстъчено масло, лютеница или песто. И вместо да чака кучето да донесе сутрешния вестник, е reblog-нал собствения си мечтан живот.

В този ден е живял в Южна Италия и е пил вино на френската Ривиера. В шепите си е държал средиземноморски пясък. Пътувал е с влак и е чел Хемингуей. Заспивал е на рамото на непознат. Свирил е на китара под лунната светлина. „Бил е влюбен във всяка една минута от живота си“ – любезно посъветван от Джак Керуак под формата на червен пост в рамка.

Ако в 2016 година в София живеем като в Рим, то в 2036 следва да живеем в София като на Марс. Ще стъпваме здраво на тротоарите тук и на светлинни години от синята планета. Ще усещаме всеки кратер под стъпалата си, сякаш ходим по каменистите брегове на Черна гора. В ръцете си ще носим устройство, което ще ни вглъбява повече в нас самите и ще ни отделя от всичко около нас. Нещо като подвижна конзола, каска, предпазваща ни от обкръжаващия свят. По този начин ще живеем веднъж завинаги живота, които сме мечтали да живеем.

Информация? По-скоро тази, която сами сме програмирали. Без излишен шум по неразбираемото. Затова пък можем да се поставим на сто процента на мястото на готвача на гурме кухня по готварския канал, можем да сме той, да поемем всеки жест. Да движим миксера, да докоснем копчето на блендера дори да ги нямаме пред нас. Ще можем да сме онзи Другият по всяко време, в реално време.

Не казвам, че т.нар. традиционни медии ще станат изчезващ вид. Напротив, радиото ще даде възможност на всеки да записва свои собствени всекидневни репортажи и да се включва в ефир. Това ще се осъществи благодарение на монтираните микрофони на много предмети от всекидневието, които ще имат директна връзка с радиата.

Представете си – през дъждовния април вие смело крачите по улицата в София и дори без да се обаждате по телефона, с едно натискане на бутона в дръжката на чадъра ставате директен участник в нещо като радио събитие. Обяснявате собствената си история, а след това с чадъра, който вече ще може да лети, се придвижвате до работа.

През това време правите директен репортаж от облаците, където току-що сте видели един Боинг 777. „Това е станцията на отиващите сутрин на работа. Добро утро, днес сме в Александрия с Мохамед, брокер на недвижими имоти, и това е неговото отиване на работа. За Алваро от Мадрид, архитект, натиснете 056.“

Медиите ще са превзели изцяло вашето ежедневие. Ще бъдат вашият източник на това, което ви липсва. Телевизионните студиа ще изчезнат като понятие, вместо това ще се провеждат интервюта в хеликоптери, на покривите на небостъргачи и лифтови кабинки. Телевизията ще се превърне в медиатор между природата и хората.

Ще се опитваме чрез телевизията да се приближим максимално до изначалното, ако това въобще е възможно, вместо сами да изкачваме Шварцвалд или да пътуваме по Нил.

Всеки човек ще има свой собствен сайт, това ще се е превърнало в закон като плащането на данъци. В него ще публикува новини ежедневно, а писането ще става възможно бързо и лесно благодарение на вградени тъч технологии на вратата на хладилника, на нощното шкафче, както и в градския транспорт (ако някой все още използва такъв, все пак чадърите са алтернатива). Най-важните събития от света ще се събират по ключови думи и ще се синтезират в не повече от 5 световни сайта. Професията на хората, които събират въпросните новини, обаче вече няма да се нарича журналист, а по-скоро explorer (откривател).

“Réalité n'existe pas” (Реалността не съществува) – убедихте ли се вече?

Сутринта е минала на пръсти покрай мен, без да я чуя. По устните ми все още се усеща вкусът на френското вино, а между пръстите ми напомня за себе си средиземноморски пясък…

А НИЕ СЕ ЧУДИМ КОЙ Е ЧОВЕКЪТ НА БЪДЕЩЕТО? КЪДЕ Е, СЪЩЕСТВУВА ЛИ?