АХ, КОЛКО ОБЩЕСТВО В ЕДНО МОМИЧЕ!

Ти си толкова София, любима

  • 26.05.2016
  • от Пам Велидис
  • снимки: People of Sofia

Във въображението ми, когато Георги Господинов е написал GIRL и особено:

„Виж цялата вселена е в леглото ти.

Ах, колко общество в едно момиче“,

той е описвал момиче и бъдеща жена с името София, където ние живеем.

София плаче

София извалява сълзите си, които поливат сградите й, разтичат снощния й грим по прозорците на панелките, подмокрят стегнатите й чорапи, потъващи меко в неудобните обувки на жените, тичащи към поредния трамвай.

Те не искат да закъснеят да приготвят вечеря, не искат да закъснеят за среща, не искат да закъснеят никога за нищо, особено за това да бъдат обичани. Обаче някои винаги закъсняват да видят красотата й, когато виждат единствено мръсните трамвайни стълбища, работата, която не обичат, защото не им е виновна София, че правят неща, които не ги радват.

Никой не иска намръщените лица, псуващи (не само) пътната обстановка, защото не разбират, че София не ги приюти, за да бъдат това. Тя съвсем не желае вените по краката й да се задръстват с тромбовидни струпвания. Това натоварва сърцето й. Тя не иска това, но приема нещата такива.

София вали цяла седмица, за да се разболеят (поне един от всяка втора двойка) влюбени – да не ходят на работа, да не вдигат завесите вкъщи поне два дни, да сготвят обич с картофена супа, да лежат под завивките изпотени от температурата, лимоновия чай и ръцете, които им парят кожата.

София също чака празниците, за да диша свободно, да бъде волна и изпразнена от хора, дирещи родните си домове или откриващи нови пътища към любопитни дестинации, но тя си ги чака обратно, иначе не би била себе си. Всяка счупена плочка, която те изплисква с кал, разкрива счупената й същност.

София грее

Тя е биполярна жена, която е прибрала прекалено много хора в постелята си. Всякакви. А всеки един от тях я прави щастлива, когато я цени, когато не замерва лицето й с фасове, строшени бирени бутилки и омраза, когато не опикава зелената й рокля, направена от градини и паркове, когато я съблазнява и пее по улиците й, развява усмивките си, за да покани непознати на чаша мартини, защотоопияняването от живота никога не го оставяйте за после и никога не го очаквайте в самота и изолация.

София грее, за да нарисува лунички върху скулите на лолитките, да остави следите си по зачервената бяла кожа, въпреки че няма плажове по плътта й.

Топлината й извира, разкриваща безкрайни крака на изкусителки, силни мъжки ръце, прегърнати от цветни фланелки, небрежни панталонки, обгърнали талии пред счупване. Тази жена добре познава кривите си тротоари, които приличат на характера й. Няма да й омръзне да облизва раните по колена на палави деца и разсеяни девойки.

София расте, но не старее

Това не е град, а жена. Не трябва да я удряш дори с цвете. Ще ми кажеш, че всичко, което е далеч от морето, е провинция, но тя е море от хора, а вълните на разнообразието й могат да удавят неспособността ти да видиш потенциала й. Ще помълчим заедно, а тя ще ни слуша, докато спорим без думи.

Тогава ще ти разкажа за тази жена и как не виждам нищо лошо в провинцията, защото качествени хора има навсякъде, че има хора, които отиват в града, но не могат да извадят селското от себе си, а има такива, които цял живот ще живеят на село, а София толкова ще иска да се запознае с тях и да им бъде домакиня.

София няма нужда единствено от хора, които не я обичат, но казват, че я търпят, защото такива не може да ги понесе нейната чувствителност.

Не ми посочвай раздробените сгради, защото те бяха нейни рожби и каквото се случва с тях, тежи на съвестта й, а не на тези, които уж се грижат за тях, а съсипват всичко. Всяко паве по центъра й е частица от златната й корона, изумрудените покриви на църквата и университета, които слънцето не пожали, светят над челото й.

Косите й се спускат до всички крайни квартали, където дъното дебне, за да откриеш, че нейното дъно го определяш Ти.

Не ми казвай, че е остаряла, защото младостта тича по алеите й, жадува за повече колела, ученически дружинки по главните й улици и детски смях по все още здравите й пейки.

София е жена, и то каква

Не ми я определяй, защото е възпитавала интелектуаците, които всекидневно възродяват мислите в библиотеките й и четат световна литература. Опитва се да разбира изкуствените мигли, тежкия грим, който инфектира очите й. Опитва се наистина да разбере и продаващите се хора в нощните й клубове, които се оценяват на чаша уиски.

Истинските й граждани протестират срещу нейното осакатяване, правят културни събития, водят я на открито кино, вечерят веднъж седмично със/из нея и никога не забравят да подхвърлят храна на бездомната котка, която се отърква в глезените им. Истинските й граждани тренират своят ум и тяло, учат се да я превъзмогват капризна или долнопробна, за да разказват за нея където и по света да попаднат.

Затова, драги, ако Ти само я разрастваш, но не я караш да пораства и ако Ти само я застаряваш, но не пазиш красотата й, помни, че всички лоши думи, с които я наричаш, всъщност определят теб.

Някой ден ще ти разкажа за морското момче Бургас, от което лятото отказва да си отиде, но има време...

ПРОБВАЙ 5 АЛТЕРНАТИВНИ НАЧИНА ДА ОПОЗНАЕШ СТОЛИЦАТА