Чарли Чаплин - немият поет на смеха

Дори когато бях в сиропиталището, дори тогава се смятах за най-големия актьор на света

  • 18.04.2016
  • от Александра А.

Осем часа вечерта. 16 април 1889 година. Ражда се Чарли Чаплин и светът се променя завинаги. Важно е да си припомняме пътя на най-светлите личности.

Много се разглезихме днес, лесно се отказваме и не гоним себе си. А трябва. 

След излизането на „Великият диктатор“ Бърнард Шоу казва: „Чаплин е повече от гений. Той е институция, идол на милиони хора от всички раси и вероизповедания, любимец на унижените и потиснатите. Във време, когато светът дълбоко страда и боледува, малкият човек със смешните мустачки е нещо като спасител.“

Когато се споменава името на Чарли Чаплин, умът потъва в артистичната мъгла на черното и бялото и изживява изкуството такова, каквото трябва да е. Истинско. Обично. Съвършено.

Скоро излезе биографичната книга „Чарли Чаплин без грим“ на Питър Акройд. Произведение, което хваща за двете ръце и тегли към бедните улички на Лондон в далечната 1889 година, когато се ражда Чарлс. Тогава той е малкото бебенце на субретка във вариетета. След години е момчето, което живее в сиропиталище и бори детските си страхове и тревоги. След време се докосва до пантомимата и изкуството на киното и един ден става най-великият актьор.

Галантен любовник, особен характер, икона, скитник, диктатор, творец, голям, малък. Чарли Чаплин.

Рицарят с бомбето и бастунчето, магьосникът на смеха и тъгата.

Дори когато бях в сиропиталището – казва на най-големия си син, – дори тогава се смятах за най-големия актьор на света. Трябваше да почувствам радостта, която идва с това да имаш пълна увереност в себе си. Без нея ще претърпиш поражение.

Усещането за Чарли Чаплин натъжава. Той е от онези огромни светлини, маскирани в човешки образ. Безпрекословността на работата му и отдадеността към изкуството събуждат безгранично чувство на уважение към иконата на черно-бялото кино.

Днес човек толкова лесно се отказва от всичко. Няма смисъл от борба за мечти, наклонената плоскост на удобното ежедневие подвежда и влачи надолу.

Стремежите и бляновете се отлагат в името на просто работа за просто пари. „Малкият скитник“ Чаплин минава през бедност, през откази и обиди, но няма сила на този свят, която да кастрира мечтата му. Така го правят великите.

Бях вестникарче, печатар, майстор на детски играчки, духач на стъкло, послушник на лекар и т.н., но като Сидни по време на всички тези „професионални отклонения“ нито за миг не забравях крайната си цел да стана актьор.

Взискателността на Чаплин контрастира с идеята за чистия и скитащ Чарли. В режисьорският стол е безкомпромисен. На снимачната площадка сменя бързо настроенията си, ръкомаха, вика. Стихия. В ролите си е поет на смеха, галантен ухажор, скитник, деликатен, състрадателен, обичащ.

Книгата повдига завесата и разказва истории за срещите в живота, за жените и децата, за проблемите с майката и погребението на бащата. Не представя Чарли в най-нежната светлина на твореца, но водещата линия на биографията е силата. Силата и отказът да бъде предадена една мечта. Конфликтите и неразбирателствата с останалите актьори са малки камъчета, съпътстващи пътя на огромната каруца, на която се вози творецът цял живот. Тя минава през мизерства и охолен живот. През дни без масло и такива, в които то изобилства. Но тя винаги, винаги остава на пътя. Защото няма друга линия.

В „Светлините на града“ например Чарли отказва да се говори и да предаде нямото кино. Нима скитникът ще говори на английски? На френски? Какъв ще е гласът му? Не. Любовта към безмълвното изкуство и стремежът към съвършената лента водят Чаплин. Именно това е и причината да отнеме ужасно много време за актрисата, влизаща в образ на сляпа цветарка, да подаде букетчето с жест, който да допадне на Чаплин. При „Великият диктатор“ Чарли се плаши от шумотевицата на снимачната площадка. Той няма нужда от огромен екип, няма необходимост от гримьори.

Той е вселена и тя е достатъчна за високото качество на филма.

„Ако има такова нещо като усмивка с човек, вместо човек с усмивка, то това е усмивката на Чарли Чаплин.“

Важно е днес да си спомняме за най-големите. Те самите са си източник на енергия и сила. Мечтите им са пътеводна светлина. Непреодолимото желание за превръщането на бляна в реалност. Чарли. Малкото момче с къдравата коса и малките мустачки. Момчето, чийто живот е изпълнен с вдъхновението на вариететата, с богатството на пътуването и с увереността във вътрешния творчески заряд. Момчето, което превръща смеха и сълзите в противоотрова за омразата и страха.

Пусни си нещо в черно и бяло. Отключи се за музиката и изкуството. Днес всеки бълва огромни количества празни и несъдържателни думи. Усамоти се с изкуството. Сипи си чаша вино и се остави на голямото кино. Виж финалния кадър между скитника и цветарката. Това погалване, тази усмивка, този кадър! Остави „Хлапето“ да стисне гърлото ти, посмей се на диктатора, над който лети земното кълбо, и чуй речта накрая. В нея е събрана цялата човечност на света и с цялото си сърце се надявам да не те остави безразличен.

„Животът е трагедия, когато погледнеш в близък план, и комедия, когато гледаш към него отдалеч.“

Бъди философ. Отстъпи крачка назад и наблюдавай. 

 А СЕГА ДА РАЗНИЩИМ УДИ АЛЪН: 10 ФИЛМА И 1 БИОГРАФИЯ