VANGA, 6I6I И ДИГИТАЛНАТА КУЛТУРА

Автоинтервю на един млад, красив и известен физик

  • 11.04.2016
  • от Ивайло Миленков, Румяна Стойкова

Свързахме се с любимия ни млад физик, който живее и работи в Бавария, за  да ни разкаже за двата си култови интерактивни микросайта  VANGA ONLINE и Don't feed 6i6i!. Те добиха завидна популярност в социалните мрежи, а ние неведнъж се забавлявахме с тях в офиса. Решихме да го оставим да си прави каквото си иска (защото така му се получава най-добре), той пък взе че започна да си задава въпроси сам и сам да си отговаря.

Дали всички сме с всичкия си, можеш да разбереш, като прочетеш това великолепно и много поучително автоинтервю с/на Ивайло Миленков. Ние не бяхме виждали по-добро продуктово позициониране на ирония, самоирония и чаровен „нарцисизъм“. Говорим си за българското интернет пространство, за дигиталната култура у нас и за неочаквано интересни неща.

НАЧАЛО

ВЪПРОС: И така, здравей, първо се представи накратко на нашите хора.

ОТГОВОР:  Здравей, казвам се Ивайло и съм физик, но често посягам и на неща, които не са ми работа.

ВЪПРОС: Като например писането на текстове?

ОТГОВОР:  Да, и това (смее се). Но и на изкуството в по-широк план и по-специално неговите гранични форми с технологията и науката.

ВЪПРОС: По въпроса за дигиталното изкуство и култура ще дискутираме после, но първо разкажи с две думи какво представляват самите сайтове.

ОТГОВОР:  Ами VANGA ONLINE е вече на 1 година и представлява виртуален предсказвач на бъдещето. Предсказанието, което дава, е доста общо, мъгливо и понякога с метафори - в добрата традиция и стилистика на оракулите. При добро желание обаче човек може да намери смисъл в него. Убедителността му се дължи на това, че в част от предсказанията има лично послание.

Например ще познае от кой град е човекът и какво ще му се случи в него...  Това допълнително внушава правдоподобност.

Предсказаният текст звучи така, сякаш е казан от Ванга, защото в синтезатора на текста съм използвал петрички диалект. Освен това е написан на „шльокавица“, с латински букви, защото мисля, че хората, които взимат на сериозно Ванга, употребяват този начин на писане - и ще им е по-лесно да го възприемат.

ВЪПРОС: Защо направи този сайт?

ОТГОВОР:  Ами и този, и другия сайт ги направих, защото мога.

ВЪПРОС: Това ясно, но защо избра тази тема конкретно?

ОТГОВОР:  От технологична гледна точка се интересувам от изкуствен интелект и ми е интересно да правя проекти в тази посока - в случая това е генератор на текст. От чисто концептуална гледна точка обаче избрах темата за Ванга, защото тя е преекспонирана много в нашето ежедневие.

Самата Ванга отдавна не е между живите, но нейните тълкуватели все още са живи и сякаш се множат и освен това много досаждат. 

Постоянно по всеки въпрос се чува какво казала Ванга, даже  и се приписват неща, които тя въобще не е казвала. Целта на това е да манипулира една част от обществото, което вярва на суеверия, конспиративни теории и прочее. Идеята на сайтът VANGA ONLINE е насочена по някакъв начин да разобличи този мит.

ВЪПРОС:  Цялата тази концептуалност звучи сложно, може би не всеки би го оценил и разбрал.

ОТГОВОР:  Желанието ми беше дa покажа, че една малка програма, голяма около 32 KB, може да прави предсказания, които да звучат като от Ванга, с това качество, внушение и правдоподобност. Който разбере тази шега - ще му стане забавно. А който не разбере - поне ще му е интересно да научи бъдещето.  Така има за всички, независимо дали са вникнали достатъчно и разбрали.

ВЪПРОС: Т.е. това нещо е насочено да действа на всички хора – многопластово, но по различен начин да ги забавлява? Много интересно...

ОТГОВОР:  Именно, който се занимава с изкуство, знае, че е голямо предизвикателство да направиш продукт, който да бъде възприет от всички, без да жертваш качество и концептуалност. С този проект аз демонстрирам именно такава многопластовости въздействие без компромиси.

ВЪПРОС: Това малко нескромно звучи, но да продължим нататък. Разкажи най-общо за другият ти проект - сайта 6i6i.

ОТГОВОР:  Don't feed 6i6i! може да бъде намерен на адрес http://peev.1apps.com . Той представлява интерактивна игра, която няма нужда от обяснение, защото всеки интуитивно се ориентира какво да прави.

В крайна сметка обаче колкото и да пазиш парите от 6i6i, накрая той се добира до тях, защото в един момент човек се уморява, писва му или просто заспива. Поуката е, че ние като граждани трябва да сме постоянно нащрек и да гледаме политиците и въобще хората с власт под лупа, ежедневно. Защото, ако не внимаваме те, ще ни откраднат паричките - ще се корумпират.

ВЪПРОС:  Т.е. ако погледнем обстановката в България, изглежда, че в момента сме оставили мишката и несе занимаваме да пазим парите от 6i6i и... губим играта?

ОТГОВОР: Да, и тази апатия в нас ражда чудовища в политиката и властта. От демокрацията очаквахме, че ще ни донесе ред, справедливост и благоденствие, ей така, наготово. Аз например така си мислех, всички така си мислехме в началото.  Но се оказа, че не е така, нормалността, каквато я има в благоденстващите държави, е нещо, за което трябва постоянно да работими да се борим. Когато нормалните хора отказват да се ангажират, от мързел или обидени, мислейки си, че с негласуване наказват политическият елит - става всъщност обратното,  те го засилват. Липсата на нормален вот и граждански контрол води до все по-извратено управление и по-голяма корупция. От това лошите печелят, стават все по-богати за наша сметка и ние постепенно биваме заробвани.

ВЪПРОС: Стана прекалено политически разговорът, но изглежда, че контекстът на тези сайтове е такъв. С какво си обясняваш успеха им? В предварителния ни разговор каза, че досега имат общо около 80 000 уникални посещения.

ОТГОВОР: Да, те се радват на голяма популярност за българските мащаби, особено 6i6i може би защото е по-злободневен и минималистичен като идея. Освен това таймингът му се оказа доста удачен, тъй като няколко дни след като го пуснах, излезе статията за Пеевски в Der Spiegel, което направи цялата тема доста гореща за известно време. 

По едно време дори ми попадна някакъв видеокаст в YouТube на един бг потребител, който в продължение на половин час играе с 6i6i, обяснява,  ругае го и като цяло се забавлява. И много псува. Беше забавно да видя това видео... Допълнително сайтът 6i6i имаше и креативен импакт: от една шведска рекламна агенция го  изплагиатстваха седмица по-късно с друг, международен политик. Това приемам като  комплимент за работата  и проекта ми.

ВЪПРОС:Сигурно е кофти усещането да видиш идеите си “взети” и представени за чужди.

ОТГОВОР:  Да, не е приятно да крадат нещо твое, без дори да дават кредит.  Това е въпрос на етика и морал. Но в общия случай това може да стане и непреднамерено. Например в днешния свързан свят е много лесно да видиш или прочетеш нещо интересно. След това забравяш, че си го видял. Но то продължава да стои в главата ти. И в един момент то пак изплува и си казваш: „Ей каква яка идея имам!“ И споделяш със света колко си оригинален. В най-лошия случай ставаш за смях, в най-добрия случай получаваш likes & shares.

Но това са празни постижения. Свидетел съм на това постоянно във Фейсбук и разни сайтове и блогове, които често са трибуна на една скучна интернет баналност. Днес всеки има достъп до интернет и клавиатура, всеки чете, но явно и стремежът към внимание ни е вроден... и затова всеки иска да стане Автор на яки текстове, колажи, видеа, странички и т.н., които ще „взривят интернет“. В повечето случаи става въпрос наистина за баналности, вече видени някъде и нескопосано нагодени. Подражанието може би е от липса на самочувствие да направиш нещо ново, твое си.

ВЪПРОС : Да тук ще се съглася с теб. По-лесно и комфортно е да правиш нещо в някакъв утвърден стил, отколкото да създаваш свой, който не знаеш как ще се приеме. Дори още по-безлично е - в музикалните клубове почти всички групи свирят кавъри. Но изглежда това можем и това се търси?Може би тази липса на be yourself е причината за успеха на Гошо от Почивка и Джорджано, те нямат музикални качества, но  са достатъчно смели да показват своите си неща.

ОТГОВОР:  Именно, хората им се присмиват, но ги харесват подсъзнателно заради смелостта им да покажат своя си продукт. Може би си казват: „Глей го тоя, колко е бездарен и се показва, и даже го харесват. Значи може би и за мен има шанс?“ Но сериозно погледнато, мисля, че можем повече. Имаме основания за самочувствие. Преди години например имахме много сериозна дигитална субкултура и стандартите бяха високи. В началото на 90-те България беше the new black в компютърния ъндърграунд. И всички по света знаеха за България.

ВЪПРОС: Каква дигитална култура в България, какъв ъндърграунд? Какво имаш предвид?

ОТГОВОР:  Имам предвид бума на компютърните вируси Made in BG през 90-те.

ВЪПРОС:  Да, спомням си за това. Но чак пък дигитална култура? Разкажи повече.

ОТГОВОР: Ами аз, а сигурно и някои от читателите сме от поколението Pravetz kids - както сп. Wired го нарече. Още в соца, като деца ние бяхме първото поколение, което се потопи в магията на компютрите (Правец-82) и безкрайните им възможности. Наравно с децата от западния свят, които се потопиха в Apple II. За първи път в България не изоставахме в нещо, а бяхме на гребена на вълната и това бяха компютрите и програмирането.

Това създаде една субкултура от хлапета, които бяхме добри в програмирането, незрели, но много любопитни и, разбира се, като всички хлапета - склонни към експерименти и пакости. Имаше и усещане за общност, макар и в началото да нямаше интернет - имаше модеми или поне някой приятел имаше. Нямаше социални мрежи, но имаше сп. “Компютър за вас” и клубове и кръжоци, където се събирахме и споделяхме идеи, игри и програми.

С две думи имаше „сцена‘“ Един от плодовете на тази неуправляема субкултура беше компютърната вирусна епидемия, чийто епицентър беше България през 1989 - 1993. Авторите на тези вируси бяха ученици и студенти. Идеята не беше колко поражения ще направи вирусът ти, а колко креативен и брилянтен е и как ще затрудни антивирусните програми.

Това съревнование да бъдеш пръв, да бъдеш оригинален и да създаваш нови хитрости даде тласък на пълчища вируси Made in BG. Не знам дали друг път ще се появи такава субкултура в България, способна да създаде нещо, което да впечатли света, както легионите от български вируси в началото на 90-те. В момента и изкуството и другите “сцени”, където се очаква да се демонстрира креативност, са основно имитация на неща, които някой някъде преди това е направил, с малки изключения...

ВЪПРОС: Говориш за тези компютърни вируси, сякаш са нещо хубаво и полезно. Но всъщност не е ли това нещо, от което трябва да се срамуваме?

ОТГОВОР: Ха-ха-ха. Зависи от гледната точка. По принцип днес това би било нещо неприемливо и дори престъпно, но тогава ситуацията беше друга. Не всички вируси бяха зловредни, даже повечето просто се разпространяваха, без да нанасят някаква умишлена щета. Сега много от т.нар. Malware (зловреден софтуер) е направен за пари, да се открадне информация или банкови детайли и т.н.

По онова време не ставаше въпрос за пари, беше само за идеята, да се докажеш, да спечелиш уважение, да си видиш името/псевдонима в пресата или поне в антивирусните програми. Освен това нямаше още идея и очакване, че тези вируси може да бъдат опасни.

Съответно нямаше и закони срещу това, беше сива зона, която обаче се осветли именно заради този бум. Впрочем редица съвременни експерти по сигурност и авторитетни медии като NY Times и Wired казват, че именно епидемията от началото на 90-те по някакъв начин е помогнала на света да се подготви за предизвикателствата за сигурността с навлизането на интернет.

Т.е. бумът на българските вируси е спомогнал на света да създаде своята имунна система без големи поражения. Подобно на шарката, от която децата боледуват и която ги предпазва от по-тежко преживяване, ако я прихванат като възрастни. Защото в началото на 90-те бяхме по-малко зависими от компютрите, отколкото сме днес.

И ако това нещо не се беше случило тогава, една неминуема по-късна епидемия би имала може би унищожителен ефект върху икономиката и света. Така че има и положителна конотация за този феномен.

ВЪПРОС: Това е доста интересна тема, изграждането на собствена култура, оригиналността и имитациите. Изглежда не може да имаме значима култура, ако тя почива на плагиатство. Как мислиш, възможно ли е да имаме нещо като втора вълна на дигиталната култура в България, нещо, което отново да има световно признание, и в каква плоскост тя би могла да се развие?

ОТГОВОР: Не мога да отговоря на този въпрос, не съм врачка, но може да попитаме VANGAONLINE.

ВЪПРОС: Харесвам чувството ти за хумор.

ОТГОВОР:  Благодаря. Между другото в това интервю се чувствам малко като във филма Inception.

ВЪПРОС: Не разбрах този намек, но последни два въпроса: 1) Подготвяш ли нови проекти? и 2) Ще пишеш ли още текстове за Go Guide?

ОТГОВОР:  1) Да,подготвям и са все хубави! 2) Румяна ми каза, че хонорарът за текст зависи от това, колко  хора ще го прочетат, така че, ако читателите искат нови текстове- да направят така, че този текст да бъде прочетен от повече хора! (Смее се.) И накрая искам и аз да благодаря за интервюто и да поздравя читателите, които стигнаха до края му.

AKO ИМАШ СИЛИ И СИ ИЗПИЛ ЧЕРВЕНОТО ХАПЧЕ, ЧЕТИ КАКВО Е ДА РАБОТИШ ЗА NBA