Нещата от живота

На всяко действие - противодействие

Април и май са толкова готини месеци! Само да се шляеш по улиците, да седиш по пейките и да се радваш на събуждането на природата. Ще успееш да се насладиш, ако не те тръшне непреодолимо тежката пролетна умора. Същата онази, която те тръшва и през януари след празниците, но носи друго име, която те удря по главата и в горещините, и през есента, когато пък мрънкаш по лятото… май-май цяла година си в пролетна умора?

Преди няколко дни пиех следобедно кафе и се показах на прозореца. Затворих си очите, защото слънцето беше такова едно лятно и силно. Усетих как алергиите ми започват да дразнят носа ми, но пък ми беше толкова приятно и готино и ми се прииска да правя сто неща – творчески идеи, срещи с приятели.

Замислих се дали имам и изобщо ще мине ли през мен острият вирус на иначе толкова сериозната пролетна умора. Игнорирах тази мисъл, но вечерта бях на терасата на едно кафенце и празнувах пролетта с бирички на открито, когато накрая сервитьорката донесе сметката и отникъде изтърси „Оххх, чакайте, че съм в такава пролетна умора…“ и аз и приятелката ми просто се спогледахме и изчакахме търпеливо, че нали тази каза „Чакайте“. И тогава се замислих. Някои хора са вътре в пролетната умора!? Прозвуча все едно „Ох, чакай, че съм в цикъл“ или „Ох, чакай, че съм в менопауза“.

Нямаше как да игнорирам тая работа и се поинтересувах малко от филма с т.нар. пролетна умора. Говорим за понижена енергия, замаяност, умора в края на зимата, депресия, плачливост, раздразнителност, болки на разни места, безсъние, загуба на либидото, липса на концентрация. Не е умора, а направо си е бедствие. Най-страшното е, че според някакви по-запознати хора бедствието, извинете, умората, може да започне още през есента и да кара до пролетта.

Замислих се, че аз принципно съм с ниско кръвно и се случва да изпитвам замаяност, понякога в главата ми се блъскат много неща и не ми дават да заспя, плача на филми и се случва да се чувствам уморена. Нещата вървят към целогодишна диагноза.

Защо някак имаме умението да нагърбим с отговорност за собствената си безотговорност дори и нещо толкова разкошно като пролетта?

Всъщност аз пък имам малък проблем с януари. Като изключим, че някакви близки хора имат рожден ден тогава, целият първи месец на годината ми е адаптация към новите 12, които идват, но в един момент ми писва от тази (излишно дълга) адаптация и се вземам в ръце, без да стигам до ситуация, в която да съм „в зимен сън“.

Пролетта е един от най-готините сезони и е много тъпо да я проспиваш, защото си „в пролетна умора“. Интересното е, че като „лекуване“ се препоръчват разходки в парка, чайове, вода, сокове и т.н. Нещо, което е добре да правиш през цялото време на годината.

За съжаление много често липсата на действие и цикленето на едно място не се приписват на редовния мързел, а на ей такива „умори“. Действай си по твоите задачи, бъди активен и деен. Ако някой ден си толкова уморен, легни и поспи. На следващия излез, изпий няколко бири и всичко ще се оправи. На мен по цяло лято мозъкът ми е разтечен и едва-едва се опитвам да раздвижа ума си, че да не се изпари, ама си правя велики лета. Защото така искам и така ми харесва.

С оглед на разните мрънкания, които са профучавали край ушите ми, осъзнавам, че редовно някой друг е виновен. Безличните „те“. Те не ти дават шанс в професията, те ти крадат парите, не ти увеличават заплатата, прецакват живота ти и т.н. Когато обаче бездействаш, мрънкаш и сам на себе си ставаш досаден, някак не върви да обвиниш политиците, но пък времето е много удобно.

С промените на сезоните се случват и някакви нехармонични неща в тялото, това е ясно. Но моля те, не превръщай идването на хубавата пролет в повод да се превърнеш в едно безпомощно мрънкало, оплело се в паяжината на собствения си мързел.

АКО ТЕ БОЛЕШЕ, КОЛКОТО ТЕ МЪРЗИ… ВИЖ ТУК