ИСТОРИЯ ЗА ИСТИНСКАТА ЛЮБОВ

Да вземеш да се влюбиш в Бог

  • 03.04.2016
  • от Васил Георгиев

Работя като посредник за недвижими имоти или казано иначе – брокерка. Работата ми е да вземам три процента и половина от продажната цена на имота от клиента (продавач или купувач), а ако насрещната страна не се опъне – и от нея да взема три процента и половина, понякога дори четири. Сами разбирате, че работата ми е отговорна, деликатна и сравнително лесна.

Наш клиент е Църквата. Много добре се разбираме с нея, защото тя също е един вид посредник, но между човека и Бога.

Също отговорна, деликатна и лесна работа, обаче жени не пускат да я вършат там. Освен това, доколкото ми е известно, Църквата успява да вземе процент само от човека. От Бог и да взема, това не го казва, пък и ние, брокерите не задаваме въпроси, които не ни интересуват. А ни интересува това, че за предлаганите от тях офиси в Бизнес-център „Свети Ни.....”, построени върху земя, дарена от покойната госпожица Х за сиропиталище, ние взимаме по три процента и половина.

Но стига съм се отклонявала. Един прекрасен неделен пролетен ден, след пълнолунието от пролетното равноденствие, трябваше да работя. Не ме питайте защо – има такива дни, когато всичко сякаш върви надолу и това беше един от тях.

Телефонът звънна. Вдигнах.

Мъжки глас отсреща обясни, че иска да види един от офисите, който рекламирахме за продажба в неслучилото се сиропиталище. Казах му, че трябва да говоря със свещеника, отговарящ за офисите и да създам организация за огледа – нарочно го казах така малко по-завъртяно, три процента и половина са това.
Отецът ми потвърди, че ще бъде в бизнес-центъра цял ден. Звъннах на мъжа за среща във фоайето на бизнес-центъра.

Бях облечена в тъмносив бизнес костюм и нямах никакъв грим. Така се харесвах най-много. Корпоративна кучка, на която не ѝ личи, че всичко е заради трите процента и половина.

Изведнъж въртящата се врата на офис сградата се завихри и във фоайето се яви най-красивият мъж, който някога бях виждала - в светлосив ленен костюм, с брада и дълга коса. Висок и строен, с тъмни, почти черни очи. И със сандали и бос крак. Не се учудих, приличаше малко на онези индийски милиардери, дето често идваха преди кризата. Но откъде знаеше така добре български? Или по телефона бях говорила със слугата му?

Здравейте – каза на чист български и ме погледна. Сякаш цялата вселена беше в очите му. Гледахме се и мълчахме. Коленете ми започнаха да се огъват и бавно да се свличам надолу. Стоях там права и го гледах. Нищо не казвах, стоях безмълвна и не знаех какво да правя.

Бръкна в портмонето и извади визитка. Погледнах.  Бог – пишеше на нея.

Знаете, три процента и половина е комисионната– едва промълвих.

ВИЖ ОЩЕ ИСТОРИИ НА BALLANTINE'S ТУК!