ОЛЯ ИДВА, ОЛЯ ПИЕ - ЧАСТ 1

Приключенията на Оля на Винария, или как да се подготвим за напиване с вино

  • 17.03.2016
  • от Оля Идва

Здравей GО-човеко,

Аз съм Оля Идва и пия вино. Това е първото ми парче от, надявам се, серия от истории, в които пия вино. Ще съм благодарна, ако напомпаш лайк бутона, за да имам възможност да разваля великденския пост на читателите отново.

Тази история е за посещението ми във Винария тази година. Не очаквай нищо професионално по въпроса, както и термини. Ако искаш да научиш нещо за сомелиерството, тероари, купажи и тиха ферментация, тук няма да го намериш. Виното за мен е страст, която не е привилегия на хора с дипломи и сертификати, а задължително изживяване за всеки нормален човек с бохемски наклонности или буржоазни пориви. Ако тази статия накара поне един човек да посегне към българско вино или да отиде на винено събитие, значи съм си изпълнила мисията. Тук има само страст и споделен опит.

ЕТО КАК ИЗГЛЕЖДА ПОДГОТОВКАТА МИ ЗА ВИНЕНО СЪБИТИЕ

1.       Голяма чанта, защото е ясно, че ще си купя вина. На такива събития цените са много добри, а настроението те предразполага да инвестираш във валсове в кухнята си.

2.       Пари - добра идея, но не си взимай повече, отколкото би изхарчил, и не си взимай карта, защото се познаваш.

3.       Вода - особено при бели и розета съм установила, че ако пия 2:1 вода:вино, нямам никакви проблеми в живота си и никакви главоболия.

4.       Храна - не е нужно да опаковаш луканки и малко хапки сирене с трюфели, но е добре да вземеш нещо неутрално, несладко и ако може с минимум подправки и вкусове. Понеже такива неща не съществуват в уличните магазинчета в Пловдив, просто си вземи едни соленки.

5.       Ориентир - добре е да знаеш къде отиваш и лесно да може да обясниш на клетия таксиметров шофьор къде да ти прибере трупа. Ако си на хотел - вземи си визитка.

Знам, че това звучи като подготовка да вдигнеш сватба във всеки един момент, но повярвай ми, на винените събития съм виждала млади, стари, жени и мъже, които така са познали верния отговор, че едва си стоят на краката. Не всеки разбира термина дегустация и не всеки знае, че алкохолът, който пиеш сега, ще те хване напълно след около 40 минути. Така че подготви се, повярвай си, че ще си умерен, и се забавлявай.

12:52  Слязла съм от таксито, детето ми е в детски център наблизо, мъжът ми е някъде в залите и избира коркови тапи, плащам вход и влизам през портите.

Звуча като водеща на асамблея „Знаме на мира“: „Пловдивски панаир - един исполин на несъвременната архитектура. Внушителна сбирщина от огромни халета, няколко от които са пълни с тонове българско вино, което ме вика да го пия и да си го купя, разбира се.“

13:00 Крача към палатите на АГРА и по-точно АПИ изложението, където пчеларите представят свои продукти. Има всичко от пчелите. Записала съм само едно изречение... „Интересно е участието на асоциация „Български пипер“. Мисля, че възможностите са необятни ако членувам там.“

13:05 Сатаната дебне. Влязох на най-здравословното място на света, за да подкрепя недотам тънката си снага с пчелно млечице, преди да излея десетки чаши с вино в бездънната си мивка. Не очаквах нищо повече от пчелни продукти. Но някакъв дядо е направил медовино. И планирано славната ми винена статийка започва с дегустация на медовино, което, макар и 12% алкохол, ме отстреля в дванадесетопръстника и не съм сигурна какво точно имаше в това шише, както не съм сигурна какви точно ще са действията ми отсега нататък. Приключвам с костюмите за пчелари и хипстърите с гениални софтуерни решения за следене на кошери и с леко валсова стъпка поемам към едно друго хале - Винария.  #neveragainmedovino“

13:08 Около мен е шумно, сигурно вървя между палатите на панаира. Докато крача,говоря сама на себе си мантрата преди влизане на винено събитие „Опитай се да плюеш, опитай се да плюеш, опитай се да плюеш. Гълтай всяко... второ вино... всяко трето вино... ( с мнооого колебание в гласа). Раздели си дегустациите по цветове. Опитай 6 бели, 8 червени и 200 розета. Пий вода, пий вода, пий вода. Хапвай нещо от време на време.“

13:10

Още с влизането в първата зала забелязвам, че 80% от хората са с червени носове и червени бузи. Интересното е, че съм в зоната за коркови тапи, бутилиращи линии и ферментатори.

Навсякъде е празнично, има дълги маси по средата на стендовете и там хората си правят минибанкети между изложените огромни машини за винопроизводство и винарни. Навсякъде има отворени бутилки. Мирише на моето място. #kolednomie”

Благославям детските центрове в близост до Пловдивски панаир. Обявявам, че това е може би последният ми нормален запис, и си пращам поздрави на себе си, която 2 седмици по-късно ще го слуша това. Казвам сама на себе си „завиждааааааай“. Записът свършва. Сега стоя и се взирам в word-a. Иска ми се по-често да си изпращам поздрави в бъдещето. За миг се чувствам като Дейл Купър.

13:19. Звуча доста раздразнена, че вече 15 минути не мога да се добера до вино. Интересното е, че от предния запис са минали само 4 минути. Минута мълчание за търпението ми. В края на записа решавам да си купя бутилка, да седна и да се гръмна.

13:23. Звуча като футболен коментатор. „Моят личен златен медал отива за „Вила Ямбол“, които стоят и се оглеждат за хора като мен, на които да налеят вино, супер щедра чаша, една силна дегустация започваме с едно розе, което ми се стори агресивно като самата мен, току-що влязла на Винария и умираща за капка амброзия. Така че наздраве за първата чаша на „Вила Ямбол“.  Те са грабнали награда с червено вино, но оставям този цвят за края.“

13:28.  Звуча спокойна най-вероятно защото вече съм си топнала нослето в чашка.

Забележка:  Изтръпналият крак не е от виното. 24 часа след този запис ме оперираха от апендицит. Но това е друга история...

Спирам се при DiVes. Една изключително мила девойка ме запознава с наградените им вина. Забелязвам, че първият златен медал в българската винена история на Decanter World Wine Awards е присъден на тяхно вино. Записвам в мозъка си да търся Мерло Барик спешъл резерва 2012. Казват ми, че струва около 60 лв. Оглеждам се за мъжа ми, защото искам да си го купя, без той да разбере, но осъзнавам, че той ще прочете това, и не си го купувам. Помирисвам. В главата си стъпвам по поносимо топъл пясък на безкрайна пустиня. Някой ме стреля с нежна пароструйка, от която излиза ягодов сок. Леден. При първата глътка ми изтръпна левият крак. Секси вино. Обмислям покупка, преди да съм отпила.

Отпивам. Уааааау, върна ме в детството ми и вкуса на дъвки „Турбо“, но в добрия смисъл на думата.

Ако не обичате резливи вина, които взимат правата лопата и ви лопват по слепоочието, това е вашето вино. Цена около 10 лв.

Трябва да се пие ледено, ние да сме голи до кръста поне, децата да са нахранени и Лидия да ми реже плодова салата на някой къмпинг. Край на анализа.“

13:30. Предсказала съм бъдещето: „Ще си ги слушам тези записи и ще си завиждам за всички паузи мълчание, през които пия.“

Намирам се при едни мацки. Грабнали са Ритон с Шардоне 2014. Говорят ми за американски дъб. Усмихват се и ми наливат една през друга. Изглеждам им позната. Оставям ги да ми напълнят чашата догоре с Шардоне Барик 2013. Помирисвам: мирише ми на нещо, на което искам да ми мирише домът завинаги. Не знам как да ви го обясня. Мирише на семейство, на уют, на чисто, на спокойствие.

Отпивам: интересно е.

Има вкус на почивките, които хората си правят след секс преди следващия секс. Онези почивки, в които някои пушат сладки пури и през цялото време звучи Prince.  

Хиля се истерично. Цена около 20 лв. Заделят ми кашонче. Оглеждам се за мъжа ми. Плащам тайно и си оставям всичките соленки при тях в знак на благодарност. Техните са свършили и ми подаряват бутилка от същото. Не знам какви идеи имате за винения бранш в България, но са доста приятни хорица. Чува се как пускам телефона в джоба и искам ръката на едно от момичетата...

13:36. Към края на записа започвам очарователно леко да фъфля. Вече пия Todoroff Rose 2014 Cabernet Sauvignon, медено ми е. Има нещо хищническо в това вино, дояжда ми се сурово месо. (Тя НЕ яде сурово месо. - Бел. ред.) Най-смешното е, че господинът, който ми го наля, ме гледа супер зорко как говоря в телефона си, и в очите му се чете, че изглеждам на човек, който знае какво прави. Докато той си мисли, че пиша рецензия за най-големия винен блог, за който никога не сте чували, всъщност смятам да ви кажа, че в това вино има вкус на захарен памук и много ми се иска да се върна на панаира, където дядо ми ме водеше като дете. Истинския захарен памук, за който трябваше да скандирам, за да получа само един накрая. Най-хубавия захарен памук, защото беше от дядо Тошо...“

14:10.  Стана ми тъжно. Не виждам много млади хора. Може би защото виното някак си се е позиционирало като нещо сериозно, което изисква познание. Ако четеш това, моля те, заради мен - отиди поне на една дегустация или винено събитие за български вина този месец. Или следващия. Опитай, харесай си нещо. Виното е това, което усетиш, докато го пиеш. Нищо повече, нищо по-малко.

14:25.  „Нещата отиват на УРА! Говоря си с едни пичове. И те са посетители като мен. Обещават ми бутилка секси вино.

14:26. „ORBELIA Сандански мискет. Не знам ти какво си представяш, когато чуеш Сандански Мискет, но аз го отпивам и скачам чисто гола из милиони декари с розови храсти, без бодли. Същевременно в главата ми тръгва народна музика, каквото и да означава това. Санданският мискет ми стана приятелче и както Kozata би казала - патрЕотично ми е.“

14:30.  „Отпивам Розе Кюве 2015 Cabernet Franc и Syrah.

Първата глътка ми напомня за дните на грях, когато живеех в Рио де Жанейро.

Това розе има вкус точно на живот на морето. Цветът му е като бижутата, които бих носила, ако хвана добър тен това лято. Искаш да изслушаш всички издания на Hotel Costes. Същевременно ми е едно такова като да няма нужда от храна. А това е рядкост за мен. Трябва да е ледено ммммдаааа.“

14:44. „Спомням си, че трябва да си взема детето от детския център. Напускам залата. Чувствам се неестествено навън. Тялото ми също иска да се върне. Мозъкът ми прокрадва идеята да се върна и да започна отначало, но май съм говорила с всеки един човек вътре. Осъзнавам, че не съм опитала нито едно червено вино, но модерацията, мили приятели, е най-добър приятел на удоволствието. И когато става въпрос за алкохол - винаги трябва да има модерация при консумирането му. Около мен хората ходят на ръце. #карнавалномие. Нямам търпение да се върна другата година с преспиване.“

15:07.  Очевидно съм се върнала вътре... „Трябва да има столове по тези събития. Навсякъде трябва да има столове. Намирам щанд на Фолк фен ТВ и сядам. Говоря си с момичетата за вино. Интересно е. Всичко на това събитие в момента ми е интересно.

И това ми е интересно. Ако си мислите, че да имаш трактор не е гъзария.

Това е първата част от историята ми. Във втората част се оказвам в болница и изкарвам 12 часа на сухо, 24 часа на течности и 24 часа на течна храна.

Размишлявам за здравеобразованието на хората и научавам, че 20 дни не трябва да пия алкохол. Мисля, че ако съберем 3 000 000 лайка на тази статия, много malki koteta ще летят за Сърбия.

А СЕГА ТЕ ВОДИМ НА ВИНЕН МАРШРУТ! ВИЖ ТУК