КОЙ Е ЧОВЕКЪТ НА БЪДЕЩЕТО? КЪДЕ Е? СЪЩЕСТВУВА ЛИ?

Не втораченият в рекламите по пътя към дома си в метрото човек

  • 15.03.2016
  • от Борислава Борисова

Много е тежка темата за съвременния човек и за бъдещото му АЗ, но реших да си поиграя с бъговете, които нашият създател е решил за част от генетично вродения ни чар. Та кой е той? Кой е бъдещият човек?

Не втораченият в рекламите по пътя към дома си в метрото човек. Не човекът с празния поглед пред телевизора, търсещ поредното скучно нещо, което да разнообрази тъй-иначе скучното му ежедневие. Тук трябва много да се разровим, за да открием бъдещия еволюирал не-робот.

В дълбокия смисъл или в смисъла на правещ всичко с лекота, можещ да мисли за хиляди неща едновременно, без да се притеснява, че някой го мисли за луд.

Този, ставащият сутрин с бързата мисъл, не тичащият с четка за зъби в уста и кафе в ръката си човек.

Индивид на бъдещето, който, без да иска, крепи всичко, което виждаме, с мисълта си, не с рутинното си поведение. Такива хора много рядко срещаме, те не са обикновени, поне не тук, не сега, не на тази планета. На един паралелен свят с много като него и николко от тези, които виждаме всеки ден, навели се над телефона или таблета и правещи нищо в нищото.

Човекът на бъдещето не е този на сегашното. Той не мисли как да стане и да се замъкне на работа с нежелание, за да изкара някой лев за животоспасяващата храна и сметките, без които няма да има възможност да се явява на „онова“ място, работа! Този човек мисли с друга нагласа, той не се чуди как да оцелее, той оцелява, вече е оцелял, защото така или иначе като теб диша и живее.

Не мисли за „Как да стана известен? Коя е следващата дреха, която да облека, за да се харесам на околните, а не на себе си?

Колко грим да сложа, за да скрия, че от долу съм истински човек, нали не е на мода да съм естествен? Колко голям да е заемът ми за най-новата кола, която е на пазара в момента, за да не ме помислят за бедняк?“.

Той има цели, те са да живее, да оставя живот и да не го променя, да не го улеснява прекалено, защото улесняването също е промяна на настоящето. Той не използва твоята технология, за да завоюва територия, той живее с останалите, които са се родили на земята голи и боси, също като теб.

Той не избира кой да живее и кой да умре, природата го прави вместо него. Не живее в границите на  държавни ограничения, които му казват: „Ти принадлежиш към тази територия! Останалата е чужда, затова мрази всички останали нации, които не са се родили на тази земя, но уважавай чужденеца, който е роден тук, който почита само твоите традиции! Не забравяй от къде си, че иначе няма да си горд с постигнатото не от теб, а от хора, борили се за свободата ти много преди ти да си заплануван!“. Това същество, за което разпалено разказвам, не живее в държава, а на планета, която е обща, на която не разменяш тяло, валута или наркотици, за да оцелееш. На тази планета не купуваш щастие, здраве и късмет.Там няма главнокомандващ, има единство и равенството. Не съществуват издигнати в култ общественици, които да владеят, ограничават, задължават, поробват, лъжат, ограбват. Да, такъв свят не съществува, не тук, не сега, не на тази планета.И все пак щеше да е страхотен този човек на бъдещето, щеше да е вдъхновение, но само докато не се появят „човекоядците“ от началството и не го анатемосат, иначе как ще се поддържа изкуственото равновесие, което уж крепят със сетни сили.

ЗА ДНЕШНИТЕ МЛАДИ 'НАЛЕПЕНИ' С ЕТИКЕТИ