ЖЕНАТА СИ Е ЖЕНА – АКО ПОИСКА, И ПРЕЗ СКАЛА ЩЕ МИНЕ

Трябва да си повтаряш, че си удивителна, но всъщност трябва да го вярваш!

  • 08.03.2016
  • от Пам Велидис

Поредният осми март, а всеки следващ се чувствам все повече жена. Женското ни начало е за обичане, но въпреки това често се налага да бъде надскачано. След това се оказва, че преодоляването на женската чупливост е само в помощ да бъдеш повече от жена. Преминаването на трансформацията от момиче е почти неусетно и узряването трябва да носи наслада, все едно сама се храниш с плодовете на собствената си женственост и човечност. Това не е самовлюбеност, а стремеж заради примерите, които получаваме от важните жени в живота ни. Жени, които всеки трябва да има или да открива за себе си.

Понякога си представям как ще бъда на тяхно място като майка или дори баба. Ролята на баба ми е още по-интересна, защото се възхищавам на жени, които носят кокетния чар и огънчето на млада нимфетка в очите си все още, а едновременно с това са улегнали и всяват несравним респект. Ти им разказваш за забежките си, а те се подсмихват тихичко едва ли не с игривото: „Ти ако знаеш какви ги върших аз на младини, че и още мога!“

Онези ала гранде белисими, които с годините не дават назад откъм външност и качества, короната на класата не им тежи и я носят дори когато се скапват от работа заради идеалите или нуждите си, около тях магията витае, походката им е решителна...Какво говоря! Те не вървят, а се носят, стилът им се променя, но остават себе си.

Кипрят се с цветни рокли или семпли ризи, които винаги стоят съвършено като за тях, въртят кухнята с изкусните си домакински блюда и несравними рецепти, чувството им за хумор никога не остарява, а бръчките са само щрих към класата, която носят в сърцето си. Като по-млада харесвах, но не мисля, че напълно разбирах фразата, че

Жената не се ражда жена, а става такава

Жената не е само своят пол, а е всичко отвъд телесните й божествени форми. Тези форми дори може да не са идеални, но от тях блика енергия, която зашеметява дори най-големия перфекционист, способен да си изкриви езика, за да каже: „Тя е страхотна жена, запазена и остарява красиво!“

С всяка следваща година установявам, че ден на жената, месец на жената, година на жената няма. Жената е жена всеки ден. Истинската майката е майка винаги. Днес е просто празник и причина да се покаже на всяка дама и Майка с жест, че са честити за това, което са.

Разбира се, че жените не са безгрешни,но както добре знаем, ако една жена не е права, отидете и й се извинете.

Една от любимите фрази на моята майка е, че хубавите жени са винаги или болни, или недоволни.Често я поправям, че жени, които не са хубави, просто няма.

Това, което прави жената жена, често освен вътрешната й мотивация да се чувства красива и градивна във всеки аспект са хората и по-специално мъжкото рамо. Жените, които първоначално някой би определил като непривлекателни или не би сравнил с бляскавия femme fatale образ, са всъщност прекрасни, но отдавна никой не им го е показвал, не ги е ценил и те самите са забравили да оценяват себе си.

Осмицата от март месец е като знака инфинити. Безкрайна е нуждата да бъдеш обичана, влюбена и обгрижвана, за да носиш на плещите си света, в който Тя е началото, създаващо живота.

Жената си е жена – ако поиска и през скала ще мине, стига преди това да е убедена, че е по-твърда от всичко. Убеждението в собствената сила често живее във вярата, която виждаме в очите на близките си.

Не трябва да забравяме, че „най-добре усещаш вкуса на виното, когато го пиеш с влюбена жена“. Бих добавила, че най-добре усещаш вкуса щастието, когато правиш една жена щастлива.

Изморена, огорчена, рошава и с олющен лак, напълняла и плачеща, капризна и влудяваща, взискателна и оглупяваща – жената е прекрасна, когато й кажеш какво точно обичаш в нея. Тогава тя го обсипва със собственото си внимание и го превръща в първия блян, който виждаш в нея, щом я погледнеш.

Виж какво още ти подшушнахме за 8-ми март