ОСНОВЕН РЕМОНТ НА ЖИВОТА

Хвърли старото, за да дойде новото

  • 27.02.2016
  • от Даниела Кръстанова

Преди дни започнах ремонт на стаята си. Разкарах всичко, тапетите и всички мебели – леглото, шкафовете, дивана, килима, паркета, всичко. Оставих единствено гардероба, който далеч не ми е любим, но реших, че все още става и ще си спестя излишни разходи поне за него. Гледам стаята – напълно празна, в средата един кафяв гардероб. Няма как да я направя лилава, както искам, докато това огромно нещо стои в средата. Защото пак трябва да се съобразявам. С цветовете, с модела, със стила. Дори и да щеше да ми коства допълнителни усилия и средства, час по-късно иначе нелошият гардероб беше разглобен пред вратата и си взимахме довиждане.

И вдъхновена от обновяването на дома, някак отвътре ми дойде да направя нещо подобно с живота си. Поне с част от него. Явно отвсякъде ми беше дошъл моментът за крайност и промени. Защото по някакъв начин е същото – години наред трупаме по шкафове и кашони дрехи, които си мислим, че някога може да поискаме да облечем отново. Нищо че някои вече не ни стават и изобщо не ни харесват.

Сега гледам празната стая и си мисля, че това е всичко, от което имам нужда. Че най-накрая е така, както искам да бъде – свободно и някак неангажиращо. Като един бял лист, на който мога да нарисувамкаквото аз, а не някой друг иска. Какъвто винаги е и утрешният ден, погледнато малко по-абстрактно.

Така трупаме и в живота си взаимоотношения, които също отдавна не ни харесват, но вярваме, че нещата някога може отново да потръгнат. Приятелства и връзки с тези, за които знаем, че отдавна не ни пасват и не са ни по вкуса и по навик им отделяме най-големите рафтове в гардероба на живота си, а тези, които истински харесваме, все трябва да чакат за мъничко място.

Ремонтът на душата прилича много на ремонта на стаята. А периодично всички имаме нужда от такъв. Защото иначе се задръстваме с ненужни вещи, ненужни хора, мисли и навици, които вероятно никога няма да ни потрябват.

Ако ще започваш на чисто, трябва да го правиш като хората. Изцяло и из основи. Без значение дали става дума за живота или за апартамента ти.

Обновяването изисква да се престрашиш да изхвърлиш това, от което нямаш нужда, без значение колко си го обичал някога или колко е било скъпо. Да се научиш да правиш място на новото, да забравяш какво е било някога, защото вече не е и може това да е най-хубавото нещо, което ти се е случвало.

Защото всички влачим. Стари, непотребни и остарели вещи от квартира на квартира, от стая в стая и от един шкаф в друг. Влачим разочарования, очаквания и предразсъдъци от една връзка в друга. От едно приятелство в друго и от една работа в друга.

А старото вече го няма и няма значение какво е било.

Няма значение колко те е прецакал някой в миналото, колко пъти си го хващал в крачка или пък обратното – колко от твоите капризи е търпял, а ти си си правил каквото искаш, защото той много те обича и си трае. Няма значение и колко хора някога са ти сваляли звезди.

Хората са различни и никой не е като другия. Ако в предишната ти работа всички са били кретени, с които едва си разменял по пет думи в обедната почивка, не значи, че във всяка следваща ще е така, обаче често тръгваме с очаквания. Ако някъде е било ОК да закъсняваш с половин час, това не прави новия ти шеф педантичен маниак.

Затова е добре да се започне на ново и тази крачка обикновено не се изразява с някакво физическо действие, а с нова гледна точка.

ОСВОБОЖДАВАЩАТА СИЛА НА „МАЙНАТА ТИ“
Само за една седмица казах майната ти или нещо в този смисъл, според случая, на един-двама човека, на които знам, че отдавна трябваше да го кажа. Не беше лесно, но го казах и се оказа страхотно. Най-накрая си позволих да прекарам време с тези, които все оставях на опашката, нищо че за тях винаги бях на първо място. Реших, че няма да „спасявам“ загубени хора, защото не искам да ги гледам тъжни. Или защото винаги съм вярвала, че в тях има повече добро, отколкото ми показват. Че няма да давам повече власт на ината си, който винаги ми е казвал, че ако искам нещо да стане, ще обърна света, но ще стане. Нали Далай Лама е казал, че понякога да не получиш това, което искаш, е всъщност голям късмет.

И така, през миналата седмица за първи път нямах планове за петък и за уикенда още от понеделник, просто защото реших, че не искам да имам и ще го карам по течението. Не се обадих на никого с поредната си безумна идея, за да го убеждавам колко ще е забавно да ходим на палатка, в някое забутано село, да разхождаме кучета в някой приют или другите ми обичайно необичайни предложения. Не се молех на никого да гледа с мен от онези филми и постановки, които приятелите ми така и не харесаха.

И точно както става според дебелите книги за психология, когато се освободиш от неосъзнатата мания да контролираш всичко, нещата се нареждат по най-добрия начин.

Не си спомням скоро да съм била по-щастлива, отколкото през изминалата седмица. Чак не вярвах, че може да ми се случат толкова хубави неща накуп. През тези няколко дни се забавлявах и смях повече, отколкото всичките ми стриктни планове накуп някога можеха да предвидят. Телефонът ми звънна с онази специална мелодия, с която ми звъни само един човек, но отдавна не го беше правил. Така го бил почувствал. Може да изперквам като същите тези, дето ги пишат гореспоменатите дебели книги, но започвам да вярвам на онези неща с енергиите, които всички излъчваме.

И че има такова нещо като „на една вълна“.

Все ми е едно, знам само, че този път наистина се чувствам добре, а като краен оптимист все пак не го казвам никак рядко.

Значи методът работи не само за апартамента, а и в живота. Като хвърлиш старото, новото все някога идва. Дори по-скоро, отколкото си го очаквал. Защото, ако не си облякъл някоя блузка цял сезон, вероятно никога няма да ти се прииска отново да я облечеш. Ако с някого нещата не са се получили десет пъти, вероятно няма да се получат и на единайсетия, колкото и пъти да лепите счупеното. Ако някой е бил там за теб винаги, ама винаги когато имаш нужда и когато нямаш – пак, без да отразява безобразните ти смени на настроението, може би наистина държи на теб и си заслужава да се замислиш.

Днес поръчах всички мебели за новата си стая. Всичко старо вече го няма и всичко е така, както искам да бъде. И нищо от новите неща нямаше да се върже на стария гардероб и ако не го бях разкарала, нямаше да стане. Нищо че ми костваше на пръв поглед излишно похарчена трицифрена сума. Обаче само на пръв поглед. Защото новото в живота винаги си има цена. Защото винаги трябва да се осмелиш да изхвърлиш старото, ако искаш да дойде новото.

И най-вече, никога не се страхувай от укорителното "Променил си се".